Когато говорим за фауната в руския Далечен изток, на първо място се открояват големите котки. Добре отразените международни усилия за опазване на сибирския (амурския) тигър и силно застрашения амурски леопард превръщат тези животни в неофициални символи на източните гори на Русия. Тайгата на Приморския край обаче, който граничи със Северна Корея, Китай и Японско море, е дом на най-големите живи представители на семейство сови на планетата – рибните сови на Блакистън.
Тези красиви птици са с размах на крилете от близо 2 метра и обикновено са високи над 60 см. Женските са много по-големи от мъжките и могат да достигнат тегло до 4,5 кг.
Местообитанието им се простира до префектура Хокайдо, Япония, и китайската провинция Хъйлундзян. Те са включени в руската Червена книга на застрашените видовe и могат да се срещнат чак до Магадан, до източната част на Сахалин и южните Курилски острови, където има техен подвид.
Те са уседнал вид и не обичат да излизат от територията си на комфорт, освен ако не са ужасно гладни. Това ни кара да се замислим как тези сови, които изобщо не живеят близо до Европа, са получили британското си име. Оказва се, че първият европеец, забелязал тези рядко виждани от човешко око птици, е Томас Блакистън – английски изследовател на природата, живял в Япония през XIX век. През 1883 г. той открива екземпляр на сова в Хокайдо, който по-късно е кръстен рибна сова на Блакистън от Хенри Сийбом – английски производител на стомана и любител-орнитолог.
Рибните сови на Блакистън са майстори на лова в крайречни райони. Птиците са се специализирали в ловуването на риба вместо мишки. Любимото им ловно поле са речните брегове. Диетата им включва сьомга, която хвърля хайвера си, раци и жаби и са достатъчно силни, за да хванат риба с тегло до килограм. Обикновено ловят плячката си, като седят на някой камък на брега и издърпват рибата, но понякога се гмуркат по корем във водата, за да приклещят жертвата си.
В руския Далечен изток горните слоеве на реките замръзват през зимните месеци, което затруднява живота на тези сови. Птиците обаче си намират открита вода или в бързоводните части на реките, или там, където има горещи извори. Няколко метра открита водна повърхност са достатъчни, за да изкарат през зимата. В най-студените месеци совите дори ловуват по-малки птици.
Според най-оптимистичните изчисления на природозащитниците, в момента на свобода живеят 3700 такива птици. Приморието е дом на 200 до 400 рибни сови. Също като тигрите и леопардите на руския Далечен изток, тези сови изобщо не са социални същества и в един момент са почти изтрити от паметта на жителите на южната част на Приморие.
През 2000 г. Джонатан Слат, по онова време млад биолог от Минесота, забелязва една от тези птици, докато се разхожда с приятел. Неочаквано той се сблъсква лице в лице с една такава сова, която се паникьосва и отлита. "Докато излизаше с тежки замахвания на крилете, тя издаде специфичен звук в знак на недоволство, след това кацна за момент на голия навес, може би десетина метра над главите ни", пише Слат в книгата си от 2020 г. "Совите на Източния лед: Пътешествие за откриването и спасяването на най-голямата сова на света".
"Тази рошава, дървесно-кафява маса от пера ни погледна с недоверие с електрически жълтите си очи". Слат и приятелят му не са сигурни каква е тази птица. "Очевидно беше сова, но по-голяма от всяка, която бях виждал – горе долу с размерите на орел, но по-пухкава и по-едра, с огромни кичури на ушите". За първи път от век някой вижда рибната сова толкова далеч на юг.
Слат посвещава по-голямата част на последните си 20 години живот в опити да се опази видът на рибната сова и документира многобройните си пътувания до Приморието през този период в книгата си.
Застрашен вид
Разрастването на дърводобивната индустрия и строителството на язовири в Приморието до голяма степен допринасят за изчезването на вида. Комерсиалният риболов също е заплаха за тези птици, тъй като много сови се хващат в мрежите за риба и се давят.
Въпреки че ловът на тези птици е незаконен, новинарските агенции в руския Далечен изток редовно публикуват информации за рибни сови, застреляни от ловци. Биолозите в Приморието твърдят, че има много случаи на ловци, които просто стрелят по голяма птица в далечината, без да знаят, че това е рибна сова. Те оставят птицата, когато разберат какво са отстреляли.
Има и опасност от климатичните промени. Тайфун през 2016 г. унищожи 1600 кв. км гори в приморския биосферен резерват Сихоте-Алин – един от големите хабитати на тези птици.
"Приморието е, в по-голяма степен от по-голямата част от тази температурна зона, място, където хората и дивите животни все още споделят едни и същи ресурси", пише Слат в книгата си. "Има рибари и сьомга, дървосекачи и рибни сови, ловци и тигри. Много части на света са твърде урбанизирани или свръхнаселени, за да могат да съществуват подобни природни системи; в Приморието природата се движи в поток от взаимосвързани части". Американският биолог, който е координатор на Wildlife Conversation Society за Русия и Североизточна Азия, вярва, че с подходящо управление совите могат да бъдат спасени.
Любителите на дивата природа и фотографите, които искат да зърнат тези огромни сови, трябва да посетят Приморието през зимата, когато тези рядко виждани птици се забелязват по-лесно върху замръзналите бели речни брегове.