Според създателите предложеният от тях метод ще позволи много по-ефективното управление на горските стопанства. Резултатите от изследването публикува списание Drones.
Дистанционните методи за изследване на горите, както обясниха специалисти от СФУ, цитирани от РИА "Новости", имат огромни преимущества пред традиционните способи: възможност за бърз и мащабен анализ на обстановката на огромни територии, включително труднодостъпни за човека. Това позволява оперативно да се вземат мерки по борбата с деградацията на горите.
Методът се базира на използването на безпилотни летателни апарати със специални камери. Те позволяват по-добро височинно пространствено наблюдение спрямо това от спътниковите системи за мониторинг. Точността на разпознаване на отделните дървета, с помощта на тази система, достига 95%, твърдят създателите.
"Контурирането позволява точно да се сметне количеството дървета от определен вид в горите и резерватите в дистанционен режим. Методът дава възможност да се определят на картата пораженията на дърветата с оглед степента на повредата им, а получените резултати могат да се използват за изучаване динамиката на разпространение на паразитите. В бъдеще нашият метод може да се адаптира за решаване и на други важни задачи, например за откриване на несанкционирани сечища. За устойчивото развитие на съвременното горско стопанство подобна система е просто необходима", отбеляза завеждащата лабораторията към СФУ Анастасия Сафонова.
За провеждане на мониторинг се използва специална четириканална камера, чувствителна към излъчване в близкия инфрачервен диапазон. Кадрите трябва да се заснемат от височина не по-малка от 120 м, обясниха учените. За половинчасов работен сеанс един дрон може да заснеме около 11 000 дървета. Обработката на данните се прави с помощта на специални програми, създадени от СФУ. Важно преимущество на системата е възможността за употреба на сравнително евтини граждански дронове, отбелязаха авторите на проекта.
Системата е насочена към усъвършенстване на методиката на природоопазващите служби. Учените са уверени, че внедряването ѝ ще позволи да се увеличи както екологичната, така и икономическата ефективност на управлението на горските стопанства.
Над проекта работят активно специалисти от Института за изчислителна математика "Г.И. Марчук" към РАН и Института за изследване на горите към БАН. В бъдеще научният колектив планира да развива предложения метод и да го интегрира в глобалната система за мониторинг на състоянието на горите.