Защо в Русия няма лично пространство?

Това се случва често на баналните опашки в магазина: независимо от пандемията, някой непременно ти диша направо във врата или те бута с чантата си. Мнозина страдат и днес дори в семейството си, когато родителите или роднините им ги заливат с въпроси от рода на "кога ще се жениш?", "кога ще имаш деца?". Или дори се опитат да напътстват ежедневието на вече пълнолетните си деца – от избора на професия и партньор до реда в дома им или начина им на живот.

Родени в СССР

В Русия има популярен виц: "Защо не можеш да правиш секс на Червения площад? – Защото ще те засипят със съвети". Наследството на "страната на съветите" включва непотърсените съвети, а наследството от социализма – това, че всеки се бърка там, където не му е работата.

"В съветските времена културата на основната маса от населението – работници и селяни, става господстваща. И в норма се превръща това, което е характерно за тези социални слоеве", пояснява главният научен сътрудник в Центъра за стратификационни изследвания към Националния изследователски институт на Висшата школа по икономика Наталия Тихонова. "За тях темата за доходите и семейните отношения не е табу".

Феноменът на съветските комуналки напълно лишава хората от възможността да се уединят или да запазят в тайна личния си живот. След революцията разкошните дворянски апартаменти и къщи са "уплътнени" – във всяка стая има обитател, а понякога и цяло семейство. Това е част от борбата със социалната несправедливост, само дето банята, тоалетната и кухнята се превръщат в места за общо ползване.

Затова, когато през 1950-те започват масово да раздават на хората отделни жилища, всички са щастливи, дори и да получат най-малките и най-скромни, но самостоятелни апартаменти.

Освен това в СССР има процедура за обществен контрол. Неверният или пиещ мъж/жена могат просто да бъдат подложени на другарски съд на работното си място или да бъдат изгонени от комунистическата партия. Онези, които не се учат добре в училището или в института, получават наставник в лицето на някой успял ученик.

В резултат на многогодишната намеса в личния живот, който, между другото, всъщност не съществува, настъпва на практика пълна липса на понятие като "лично пространство". Този феномен се е запазил и до днес.

В руския език няма дума "лично пространство"

"Няма да ми липсват хората, които ми дишат в гърба в аптеката и питат: "Защо си купуваш толкова скъпо лекарство?" (в руския език няма дума, която да означава "лично пространство"), пише американската журналистка Джулия Йофе, когато след няколко години работа в Русия се завръща в САЩ.

В английския език думата privacy или "лично пространство" се определя като "да си сам и необезпокояван: правото на тази свобода от натрапване или публично внимание", т.е. правото да избягваш натрапване на внимание отвън. Тази дума, според лингвистите, действително няма точен аналог на руски език. В зависимост от контекста, тя може да се преведе като "частен", "личен", "конфиденциален", но тези думи не отразяват всичките ѝ оттенъци в пълна степен.

Лингвистът Татяна Ларина предлага като еквивалент на понятието "автономност на личността". Това право на уединение на английски език е важен културен феномен и дори има поговорка – "моят дом е моята крепост". Но в руската култура това понятие не е особено разпространено, защото за неприкосновеността на личния живот в Русия често са чували само юристите.

Неуважение към личното пространство

Независимо от пандемията, много хора не спазват социалната дистанция в Русия. Доста често това се случва на опашките, където хората от по-възрастното поколение се прилепват почти напълно до онези, които стоят пред тях.

"Неотдавна дори помолих една жена да се отдалечи от мен, а тях гневно ми изсумтя в отговор", разказва счетоводителката от Москва Елена. "Мнозина, очевидно от съветските времена, си мислят, че ако стоиш на по-далеч от метър от човека пред теб някой непременно ще те пререди. Ситуацията с шофьорите по пътищата е същата".

Друго изпитание за хората, които са чувствителни към личното си пространство, е общественият транспорт. В час пик във всяко метро има тълпи от хора, които са прилепени един до друг и се чувстват абсолютно по един и същи начин (натъпкани).

Но дори и в подобни ситуация могат да се спазват някои правила за тактичност. "Веднъж пътувах в метрото седнала и една жена, която стоеше пред мен, постоянно ме докосваше със своята голяма и недотам чиста чанта. Помолих я да си придържа чантата, но изведнъж от устата ѝ започна да се лее гневна тирада, че няма къде да остави чантата и, че ако не ми харесва тук, да си ходя с личната кола и изобщо, не съм сама тук", разказва пенсионерката от Москва Александра.

Чужденците са в шок

Докато руснаците в общи линии са свикнали с нарушаването на личните граници, то чужденците в Русия понякога наистина изпадат в шок от нетактичното, от тяхна гледна точка, поведение на местните. Лучия от Италия живее няколко години в Русия не неведнъж се е сблъсквала с този феномен. Домакинът на общежитието в РГГУ, където Лучия учи, идва в стаята ѝ без предупреждение и без да чука, като а заварва по хавлия или по пижама, без изобщо да се притеснява от този факт. "Приятелите ми обясниха, че това е част от съветския манталитет, когато е нямало представа за личен живот", разказва Лучия.

Французинът Ерван е живял в различни градове на Русия и също неведнъж е изпитвал на гърба си "културните особености" на руснаците. Затова вече те не го учудват. Най-ярката случка в живота му е от Нижни Новгород. Евран цяла година учи и живее под наем в апартамент недалеч от университета. От първия ден хазяинът му се отнася към него като към свой син… и започва по бащински да идва всяка неделя сутрин и без предупреждение да седи цял ден, за да си говорят. Според него във Франция хората най-малко биха предупредили, че ще дойдат, а често срещите се организират предварително.

Неизбежно изпитание за чужденците са и личните въпроси от недотам близки хора. "Не мога да кажа колко пъти са ме питали "женен ли си?" в първата минута на запознанството ни", смее се Ерван. Лучия в началото се дразни от прекалено личните въпроси от почти непознати хора – за това колко пари изкарва, планира ли да се омъжва и да има дете, но после италианката също свиква и престава да се учудва или да се смущава.

"Да, в Русия дори и лекарите понякога прекрачват границите. Женският доктор непременно ще те пита кога планираш да раждаш – а ако отговорът е, че нямаш такива планове, непременно ще попита защо", разказва рускинята Мария, която е израснала в Америка и е живяла в много държави. Между другото, тя не съветва да възприемате това като лоша черта или липса на възпитание. "Руснаците като цяло са любопитни, отворени и готови да ти помогнат. Те не искат да нарушат личното ви пространство или да ви поставят в неловко положение. Това е просто една такава… нещо като национална черта. Научих се да не се вживявам".

Модата на личното пространство

Личното пространство все пак съществува в малка част от населението във всички времена. Преди революцията това е привилегия на дворяните, а в съветските времена – на представителите на образованите и интелектуални среди. Има въпроси, които е неприлично да бъдат задавани и има представа за лично пространство.

"Към психотерапията (напоследък) често се обръщат хора с въпроси, свързани със сепарацията и издигането на граници с близките хора", споделя психологът от YouTalk Галина Лайшева. "Мнозина чувстват, че родителите им прекалено много ги контролират или продължават да живеят в главите им, дори когато вече са се разделили".

Освен това, според психолога, преработването на собствените чувства и развитието на емоционална интелигентност като цяло става все по-търсено и дори модерно.