За хората, които са родени в СССР, както и за жителите на днешна Русия, основният зимен празник е Нова година. Той се отбелязва от всички и често в голяма компания. Има много храна, включително традиционните салати с майонеза, сандвичи с хайвер, мандарини и шампанско, както и новогодишната реч на държавния глава, която се излъчва по телевизията точно преди полунощ. После хората се забавляват до зори с петарди и фойерверки. Затова за руснаците е странно да чуят, че в други страни си лягат малко след 12:00 на Нова година (или изобщо не празнуват).
И все пак руската традиция за отбелязване на Нова година не е толкова стара: появява се за първи път през 1930-те. Съветското правителство я вижда като празник, поначало ориентиран към децата, които очакват да получат подаръци. Още повече, че СССР взема "назаем" главния атрибут на Коледа – украсената елха. Постепенно празникът се развива в тържество и за възрастните, които свикват с празничния сезон в средата на зимата.
Преди революцията от 1917 г. Коледа - според Православната църква на Русия, се отбелязва на 25 декември, както е и при Римокатолическата църква. През 1918 г. болшевиките въвеждат Григорианския календар, така че празникът се мести 13 дни по-късно. Така православната Коледа все още се празнува на 7 януари.
Коледа винаги е била повече от забавление до зори, а именно много очакван ден. Бъдни вечер поставя началото на двуседмичен период, познат като Коледни празници (на руски святки), време на пиршества и маскаради. Тази традиция има древни славянски корени.
Ето как Лев Толстой описва този период от годината в романа си "Война и мир": "Маскираните слуги — мечки, турци, кръчмари, госпожи, страшни и смешни, които донесоха студ и веселие, изпърво се натискаха плахо един о друг във вестибюла; след това, криейки се един зад друг, се измъкнаха в залата; и отначало стеснително, но после все по-весело и дружно почнаха песни, танци, хора и коледарски игри".
В много градове се организират благотворителни коледни базари.
Едно от най-важните неща е да се гарантира, че всички деца ще получат подаръци. Градските власти често правят подаръци на бедните и бездомни деца.
В края на XIX в. и началото на ХХ в. става модерно да се изпращат коледни картични. За да се подсигури времето за доставка, изпращачите пишат и пускат картичките доста по-рано. А техният дизайн често се прави от известни художници.
Избирането на коледно дърво също е важно събитие. В семействата от по-висока класа обикновено това се прави от слуга, който отива в гората, за да избере дърво, докато представителите на по-ниските класи правят това сами.
Тези, които живеят в градовете, обикновено си купуват коледните дръвчета от специални базари, които не са много по-различни от днешните базари в Русия.
Транспортирането на голямото дръвче до друго място обаче не винаги е лесно и обикновено включва файтон, теглен от коне, под наем или собствен.
Коледното дръвче обикновено се украсява тайно и скришно от децата. Когато всичко е готово, ги викат с позвъняване на звънче, за да видят коледното чудо. Децата от своя страна са впечатлени!
Ето какво пише Лев Толстой за Коледа през 1870 г.: "На Коледа имаше невероятно коледно дръвче. Хана и аз, заедно с децата, бяхме опаковали ядки в златна хартия, бяхме облекли кукли и бяхме направили кутии и цветя. Дякови донесоха много прекрасни играчки, които скъпите ни приятели бяха избрали с вкус и любов. През деня всички отидохме на ски... а след това настроението бе необичайно весело и щастливо".
"От незапомнени времена елхата у Свентицки минаваше по следния начин. В десет, когато се прибираха децата, палеха втора елха за младите и за възрастните и се веселяха до сутринта. По-старите цяла нощ пляскаха картите в триъгълния помпейски хол, продължение на салона, отделено от него с тежка завеса с големи бронзови халки. На разсъмване всички сядаха на трапезата", така Борис Пастернак описва Коледа в семейство от благородническата класа в ранните 1900-те.
"Около пламтящата елха, украсена с няколко низи струящо сияние, се движеше черната стена на онези, които не танцуваха, а разговаряха и се разхождаха, и се настъпваха, и дрехите им шумоляха. В кръга лудо се въртяха танцуващите", пише Пастернак.
Друга важна част от празненствата е коледната вечеря, планирането и подготовката за която започват предварително. Коледа е предшествана от стриктен пост, така че празненството слага неговия край обикновено с шунка, хайвер и пирожки с различен пълнеж.
Коледните вечери и приеми се провеждат до Нова година.
Коледа не е забравена дори на фронта. Където и да ходят, руските войски имат полкови свещеници. По време на Първата световна война през 1914 г. е спазено импровизирано коледно примирие. Тогава руските православни отбелязват Коледа на 25 декември, както католиците и протестантите.