5 неочаквани факта за съветските панелки

1. Съветски пететажни блокове, родом от Франция

Строителството на пететажни блокове в СССР започва в края на 1950-те години. Наричат ги още "хрушчовки", тъй като повечето от тях са изградени в СССР по времето на генералния секретар Никита Хрушчов.

Съветското ръководство иска да обезпечи жилища за колкото се може повече хора и да подпомогне изселването им от селата в големите градове, като ги разсели в т.нар. комунални апартаменти. Панелките са по-евтини и по-просторни – в пететажните блокове няма асансьори и улеи за боклук, нито пък мазета или тавани. Строителните бригади ги издигат за по 12 дни, ако работят на три смени. За годините на ръководството на Никита Хрушчов в СССР са построени над 13 000 блока, като почти всички са пететажни.

Технологията на строителството на тези сгради от типови панели първоначално е заимствана от Франция – от архитекта Раймон Камю. Той патентова своята технология през 1949 година. 10 години по-късно СССР купува от Франция първата технологична линия за производство на панели, а след това придобива от фирмата на Камю лиценза за схемата за масово производство на бетонни изделия, която по-късно е преработена от съветския инженер Виталий Лугатенко. Резултатът от неговата работа са блоковете от серия К-7 – съветските пететажни панелки.

2. Девет етажа от икономия

Може и да ви се стори странно, че в СССР, след бума на пететажните блокове, започва строителството на девететажни (в началото на 1960-те), а не на десететажни сгради.  Причината се крие в стремежа към икономия. Докато пететажните се строят без асансьори, а в девететажните, според съветските норми, трябва да има един асансьор, в блоковете с десет и повече етажа се налага да се монтира и втори асансьор – товарен.

Друг фактор е пожарната безопасност. Височината на стандартната механизирана стълба на пожарната машина е 28 метра. Точно толкова е нужно, за да могат пожарникарите да стигнат до деветия етаж. Ако сградата е по-висока, то, според изискванията за пожарна безопасност, трябва да се изградят бездимни стълбищни клетки и шахти за отвеждане на дима със система за изкуствено изпускане. Всичко това оскъпява строителството.

3. Входове, боядисани в зелено или синьо

Зелената боя се използва масово за камуфлаж на военната техника, а синята – за боядисване на камиони и селскостопанска техника, затова в СССР тя се произвежда в големи количества.

Етажите на пет- и девететажните блокове обикновено се боядисват така: долната половина се покрива с боя, а горната се обработва с вар. Боята е по-практична, но варта позволява на стените да "дишат" и пази стените от плесен за по-дълго време.

Оцветената част лесно се мие от самите обитатели на блоковете. Контрастът между боята и варта на нивото на човешкото око при задимяване изглежда като ярка линия- целта е, ако има пожар, жителите да могат да се ориентират и да излязат на улицата. Освен това зеленото и синьото са много наситени цветове, затова добре прикриват дефекти и недостатъци при боядисването.

4. Апартаменти с по две входни врати

При строителството на "хрушчовките" в апартаментите се слагат обикновени дървени врати. Те не изолират добре топлината и шума. Обитателите им се опитват сами да ги изолират, като ги облепват със стиропор или с дермантин. Именно с тази цел им хрумва да поставят втора врата. Допълнителен бонус е, че на две врати могат да се сложат повече ключалки.

5. Прозорец в банята

Докато днес прозорецът в банята може да ни се стори като интересно дизайнерско решение, то в съветските времена той присъства в "хрушчовките" по чисто практични причини. Повече светлина, по-добра вентилация и по-малко бактерии. Едновременно с това отпада нуждата денем да се светка лампата. Жителите на апартаментите проявяват голяма фантазия при декорацията на тези прозорци – окачват завеси, слагат витражни стъкла или пък ги боядисват. Освен това, ако случайно на някой му прилошее в банята, близките му имат бърз достъп до помещението.

Не всички здания, обаче, са еднакви - представяме ви 10 от най-НЕОБИКНОВЕНИТЕ панелни сгради в Русия!