Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Пиене на чай, 1860-1870, Уилям Карик;
Снимка от архива на Сергей Максимишин/Russia in photo; Legion MediaНещо много подобно на руските валенки - филцови ботуши - са носили жителите на древния Алтай. Учените откриват това преди повече от 30 години, когато провеждат разкопки на алтайското плато Укок: поради заледяването там са се съхранили гробове на ирански племена от IV-III в. пр.н.е. Сега в района се намира границата между Монголия, Китай, Русия и Казахстан, а в онези времена там е имало само летни пасища, зимни пътеки и номадски маршрути.
Филцът като материал е характерен за всички народи в Централна Азия, особено за тюркските и монголските племена. От него се изработват дрехи, килими, покривала за стрели, бижута и обувки. В древна Русия обувките са изработвани от козина и кожа, но за обувките, изработени от филц, научават едва с монголо-татарското нашествие през XIII век. Но дори и след това валенките не се превръщат в масово явление - могат да си ги позволят само доста заможни хора.
Валенките в "руски вид" се появяват в края на XVIII в., когато староверците в Нижегородска губерния изобретяват безшевната технология на плъстене. Индустриалният метод на производство ги прави по-евтини. Те се свързват с Русия след Голямото изложение на манифактурите на всички нации в Лондон през 1851 година. След това валенките "посещават" Световните изложения във Виена (1873 г.), Чикаго (1893 г.) и Париж (1900 г.).
Селянка от провинция Курск. 1900 г. Двугребен кокошник, или седловиден "златоглав"; Мозайката на императрица Теодора в базиликата Сан Витале, Равена, Италия; Бояриня, 1885 г.,
Снимки на колекцията Шабелски от колекцията на Руския етнографски музей/Свободни източници; Свободни източници; Константин Маковски/Свободни източнициСимволът на руския традиционен костюм има три предполагаеми "родини". Според една от версиите кокошникът е дошъл в Русия от Византия. Твърди се, че византийската диадема много се харесва на дъщерите на руските князе по време на активния религиозен и културен внос. Описанието на украшението за глава под формата на гребен и плочка е намерено от историците в Новгородските хроники от XI век. Според други версии много преди руснаците кокошниците са носени от монголските и мордовските племена.
Но независимо откъде е дошъл, в Русия той бързо се наложил. Това се дължало на специалното отношение към косата: в славянската митология разпуснатата женска коса е доста плашещ образ, а момиче с разрошена коса означава лош късмет. Ето защо кокошникът е полезен за жените от всички съсловия. Постепенно обаче той е изоставен през епохата на Петър I, когато съгласно неговия указ от 1701 г. благородниците са задължени да се обличат в европейски дрехи, а кокошникът остава в гардероба на търговците, буржоазията и селянките.
Прочутата синьо-бяла порцеланова орнаментика в гжел се появява за първи път в Русия по времето на Петър I. Този кобалтов орнамент е изработен "по холандски", защото заедно с всички други европейски заемки на руския цар в Русия се появява "синият Делфт" - специален стил на рисуване на майсторите от град Делфт в Холандия.
Село Гжел, близо до Москва, вече е било център на грънчарството и дом на първия руски порцелан. Но през епохата на Петър порцеланът е боядисван в ярки цветове - охра, изумруд и бордо, а на изделията са изобразени битови сцени. Започват да имитират "син Делфт" по-късно, едва в средата на XIX век. От една страна, това е почит към модата (включително китайския порцелан), а от друга, майсторите осъзнават, че монохромният гжел е по-търсен на европейския пазар. Многопластовите дълбоки цветя стават тяхна запазена марка и прославят гжела по целия свят.
Емблематичната щампа "краставица", "пейсли" или "бута" е много древен десен. Смята се, че се е появил в древната Сасанидска империя (известна още като Втората персийска империя), която е съществувала на територията на днешните Ирак и Иран в началото на първото хилядолетие. По търговските пътища орнаментът се разпространява в Индия, Източна Европа и Африка, а в Европа попада през XVII в. благодарение на британските колонисти. Наричат го още "пейсли". Още един век по-късно той идва в Русия, като се присъединява към популярните тук растителни орнаменти. "Модният принт" се превърна в един от най-търсените от майсторите на шалове от Павловски Посад - може би най-известните руски шалове в света днес.
Това е още един предмет, чиито корени водят началото си от кургана на платото Укок. По същото време при разкопките е открит и шлем от филц от IV в. пр.н.е. - заострен нагоре, увенчан с фигурка на птича глава и с възловидни уши. По-късно този тип украшения за глава се разпространяват сред народите от Централна Азия: монголите, киргизите, башкирите и бурятите. Смята се, че прототип на руската шапка-ушанка е била заострена монголска шапка, наречена малахай.
Оттогава той е претърпял много промени и все още не е станал архаичен. През 1940 г. ушанките стават част от зимната униформа на Червената армия. И ако монголците ценели малахая заради това, че и без това бавните стрели не могат да пробият такава топла защита, то руските селяни, войници и дори цариците (майката на Петър I например имала три такива в гардероба) - заради това, че той е просто незаменим в суровите руски зими.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
