Чароит: невероятно красив камък, който се добива само в Сибир (СНИМКИ)

Живот
АННА СОРОКИНА
Днес този рядък минерал блести в десетина нюанса върху дамски обеци и пръстени. Открит е от съветски геолози в дълбоката тайга на Якутия.

Лилави искри на виолетов фон - това е цветът на този прекрасен минерал, който се среща само на едно място в света - в южната част на Якутия, близо до река Чара. Минералът е открит от съветски геолози, които през 1940-те години активно изследват сибирската тайга в търсене на находища на метали и кристали. 

Геолозите виждат първите проби от новия камък през 1948 година. Група учени, ръководена от Владимир Дитмар (1903-1967), провежда геоложко проучване в района на Чара, близо до планината Мурун. Геологът видял в коритото на един поток (който днес носи името Дитмар) люляков камък, за който първоначално сметнал, че е обикновен планински слоест камък с примеси. Находката му е картографирана, но скоро е забравена. Мястото е толкова отдалечено от цивилизацията, че десетилетия наред остава бяло петно в геологията.

Четвърт век по-късно, през 1973 г., Юрий Рогов работи в Мурун с екип от млади геолози, които търсят уран. Те посещават мястото, където се е намирала частта на Дитмар, и недалеч от полуразрушената барака Рогов вижда "някакъв странен блок, висок около метър", както го описва по-късно.

"Камъкът е с такъв люляков цвят - сякаш покрит с белезникава патина, доста грозен. Опитах се да отчупя едно парче, но то не се отчупи, - така Рогов си спомня за находката си. - Започнах да удрям камъка, докато дръжката на геоложкия чук не се счупи. Той отби парче камък - изглеждаше като напръскан с люляк. Тук си помислих, че ще го занеса на жена си: това е интересен цвят, а жените обичат ярките цветове".

Вера Рогова, специалист по минерали от същата експедиция, първоначално се заинтересува от жълтите петна, като веднага предполага, че това са нови минерали (както се оказва по-късно). Въпреки това не е ясно какъв вид е бил люляковият камък. За изследване са взети около 30 кг, които са изследвани от геолозите в свободното им време.

Няколко години по-късно колегата на Рогови, геологът Юрий Алексеев, специалист по полускъпоценни камъни, научава за камъка. Той заподозрял, че двойката е открила съвсем нов скъпоценен камък, и заедно с Рогов взема още около тон проби и ги изпраща в Москва за изследване.

До 1977 г. чароитът е минерал без име, тъй като е изучаван в продължение на няколко години от цялата комисия от геолози. Оказва се, че освен нови скали (тинаксит, токоит, франкаменит и мурунсит), минералът съдържа и редкоземни елементи, които му придават невероятни многоцветни шарки. Въпреки това в крайна сметка е избрано името чароит по името на река Чара. Той няма нищо общо с думата "чара", тъй като на якутски и евенкски език "чара" означава просто "плитчина".

Но още преди да бъде официално регистриран, чароитът придобива популярност сред бижутерите и каменоделците в СССР. Това е така заради люляковия му блясък, който е фантастичен не само когато се използва в сребърна или златна рамка в дамски бижута, но и като самостоятелно изделие. Чароитът е използван и за изработване на вази и кутии. Чароитът се среща в много нюанси - от бледолилаво до наситено лилаво, които плавно се преливат един в друг в перфектна хармония със светлината.

Интересно е, че колкото и търсения да са проведени, никъде другаде в Русия или в чужбина не е открито нищо подобно на чароит. Единственото находище се оказва това в района на Мурун, затова и го наричат "Лилавият камък". То се състои от повече от двадесет отделни находища на чароит, разпръснати на площ от около 10 квадратни километра.

Точното количество на чароита не е известно, но се предполага, че то е поне 140 000 тона. Понастоящем в Якутия се разрешава добивът на не повече от 100 тона годишно, но поради трудностите при разработването на тези отдалечени места в тайгата се добива много по-малко камък и затова той не се среща често по рафтовете на магазините. 

Освен чароит, през 1997 г. тук е намерен и друг уникален и рядък камък - син нефрит, който геолозите предлагат да бъде наречен дианит в чест на принцеса Даяна. Възможно е това да не е последното геоложко откритие в Якутия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: