Какво се продава в съветските магазини (СНИМКИ)

Вече писахме какво се продава в съветските хранителни магазини, а сега е време да погледнем към витрините и рафтовете на универсалните магазини. Къде са си купували дрехи, обувки, домакински стоки и други неща от първа необходимост руснаците?

Съветската икономика е планова и количеството на необходимите стоки се изчислява от специални организации, след което всичко се разпределя по регионите. Естествено, снабдяването е най-добро в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), както и в големите индустриални градове. Хора от цял СССР ходят там масово, за да пазаруват.

В началото на 1920-те в Москва е открит търговският отдел Мосторг. Главният му магазин е ЦУМ (Централен универсален магазин) близо до Болшой театър. Самата сграда на магазина е построена през 1885 година. Там се предлагат неща то Унгария, Полша и Балтийските страни. ЦУМ е един от първите магазини на самообслужване в страната.

Постепенно магазини на Мосторг отварят врати и в предградията на града, като всички те са в подобен конструктивистки стил: по правило, сградата е на 4 етажа и има огромни стъклени прозорци и минималистична украса. През 1950-те във всеки голям град в страната вече има ЦУМ.

Основният магазин в СССР, обаче, си остава ГУМ на Червения площад в Москва. Той е построен през 1893 г. по модел на европейска аркада с галерийни линии под стъклен покрив. В средата на 1950-те той е реновиран и превърнат в образцов съветски магазин.

Там има буквално всичко – от гребени до най-модерните рокли. Най-добрите образци на съветската лека индустрия също са изложени по витрините. На първия етаж се помещава хранителен магазин с гастрономична секция. А символът на ГУМ винаги е бил сладоледът във вафлена фунийка, който се продава и до днес.

ГУМ е отворен за всички, но има секции, скрити от обикновените хора, където пазаруват само интелигенцията и държавният апарат, а много граждани на СССР дори не знаят, че те съществуват.

В столиците на съветските републики и други големи градове има луксозни магазини "Берьозка", където се продават стоки срещу чужда валута – на туристи или на граждани на СССР, завърнали се от командировка в чужбина, например дипломати, строителни работници, културни дейци. Накратко казано, в "Берьозка" не ходят много хора.

През 1960-те съветските власти стигат до извода, че магазините на самообслужване са най-перспективният вид търговия. Строителството на подобни търговски центрове се разпространява из цялата страна. Цените в СССР също се определят от държавата и са горе-долу еднакви навсякъде – от Калининград до Владивосток, макар че на някои места има надценка заради разходите за транспорт.

За децата в градовете на СССР има мрежа от магазини, наречена "Детский мир" (Детски свят), където се продават играчки, дрехи, обувки и училищни стоки.

В Москва и Ленинград започват да се отварят универсални магазии със стоки от други социалистически страни: става възможно да се закупуват играчки от ГДР, ботуши от Югославия и козметика от Чехословакия.

Цените са високи: в края на 1970-те чифт вносни обувки струва 50 рубли, а палто – 180 рубли при месечни заплати от едва 150-200 рубли. Съветските обувки пък струват 10-15 рубли, а палтата – около 60 рубли.

Не че в отдалечените райони няма нищо, но провинциалните райони са много по-зле заредени от индустриалните градове – там се предлага само най-необходимото. Местните трябва да пътуват до областните центрове, за да си намерят що-годе приемливи дрехи, обувки, градински инструменти или лампи. И дори не могат и да си мечтаят за вносни стоки.

В някой области има многомесечни "виртуални" опашки за необходимите домакински стоки – това означава, че дори да имаш пари, не може да си купиш хладилник просто ей така. Интересното е, че понякога системата поднася изненади и от време на време в някой малък селски магазин може да се появи, например, вносен алкохол или музикално оборудване, което е скъпо и съответно остава незакупено и събира прах на рафта.

В края на 1980-те недостигът на много стоки в страната е особено остър. Възниква понятието "саламени" влакове – жителите на регионите пътуват до големите градове за най-дефицитните "салами", както и за дрехи, обувки, домакински препарати и електроника.

Основната характеристика на онова време са километричните опашки пред магазините, където "пускат" нещо – често хората дори не знаят за какво се редят. Но щом има опашка, значи със сигурност е нещо, което си струва. Въпреки че днес рафтовете са пълни със стоки за всеки вкус, много хора си спомнят онези времена и все още имат навика да се запасяват.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви