Откъде Русия има собствено шампанско

В началото на XIX в. руският елит се влюбва във всичко френско. В заснежената Русия от Париж идват не само френски романи и шапки, но и деликатеси. Особено много на руските дворяни се харесват френските пенливи вина от провинция Шампан. "Вьов Клико" и "Мое" (най-известните пенливи вина на двете едноименни компании) пие героят на Александър Пушкин в "Евгений Онегин". Искрящото френско вино толкова се харесва на руснаците, че то навлиза твърдо в ежедневието като символ на разкош, веселие и добър вкус. Постепенно то започва да се нарича просто шампанско. То има само един недостатък - прекалено скъпо е. 

Шампанско от донските казаци 

Пенливите вина по онова време не са абсолютна новост в Русия: още от втората половина на XVIII в. в Дон се произвежда вино, наречено "Цимлянско". Газираната напитка с рубинен цвят е добре изветна и любима на хората. По характеристики "Цимлянското", разбира се, не може да се мери с шампанските вина, но е с по-достъпна цена и има немалко почитатели. Така, например, в романа на Пушкин "Евгений Онегин" "Цимлянско" се сервира на обяд в дома не небогатите селски помешчици Ларини. 

За производството на вино се комбинират два сорта черно грозде, което се суши под навесите до първите студове, а след това се смила и се оставя да ферментира. Виното се разлива в бутилки, още преди да ферментира. 

Опити да произведат в Русия собствено пенливо вино, което да не отстъпва на шампанското, правят много руски винопроизводители, но нито един от тези опити не се увенчава с успех. Първият завод е открит от Петър-Симон Палас в Крим в началото на XIX в., но той е закрит заради мошеничество. Новият собственик на винопроизводството решава просто да лепи на бутилките френски етикети, но те не помагат на виното му да стане по-добро. Опити да наложи производство на родно шампанско предприема и княз Воронцов, но неговите лозя не прежияват Кримската война. И през цялото това време елитът е принуден да пие шампанско от Европа, докато Лев Голицин не взема нещата в свои ръце. 

Княз Голицин прави шампанско в Крим 

Княз Голицин произхожда от богат и знаен род и поучава блестящо образование. Пътешества из Европа и се запознава с френски винопроизводители. Именно там той открива таланта си да прави вино (за Голицин разказват, че можел безпогрешно да определи сорта грозде по формата на листата и по аромата му) и се запалва по идеята да създаде руско пенливо вино, което да не отстъпва на френското шапманско. През 1878 г. той придобива имението "Нов свят" в Крим, където засажда около 600 сорта грозде. Голицин знае какви сортове използват френските винари за шампанското, но те не са подходящи за руския климат и руската почва. Един и същи сорт грозде, посаден на различна почва, може да ражда съвършено различен по вкус и химически състав плод. Затова, от всички насадени сортове, князът лично подбира онези, които са най-подходящи за кримските условия за производството на висококачествена напитка. 

Първото шампанско от Голицин е готово в началото на 1880-те и се оказва толкова сполучливо, че само за 10 години Голицин си създава прекрасна репутация в двора - през 1891 г. Александър III го назначава за главен винар на императорските имения в Крим и в Кавказ. През 1900 г. на Световното изложение в Париж виното на Голицин печели голямата награда, като побеждава всички френски шампански вина. 

Голицин е превъзходен винопроизводител, креативен и страстен, но е лош търговец. Независимо от колосалния успех на неговото шампанско вино, през 1905 г. той се разорява. Известният руски журналист и писател от онова време Владимир Гиляровски впослествие описва Голицин със следните думи: "Той хвърляше пари наляво и надясно, не отказваше нищо на никого, особено на учещите младежи, държеше магазинче на "Тверска" (в Москва), където продаваше вина от своите великолепни кримски лозя в "Нов свят" и продаваше чисто, натурално вино по 25 копейки (невероятно евтино) за бутилка". "Искам работниците, занаятчиите и дребните служители да пият хубаво вино", казва Голицин. 

Ученик на велик химик, революционер и винар 

За щастие, след известно време делото на Голицин си намира достоен наследник - Антон Фролов-Багреев. След като завършва с отличие обучението си в Петербургския университет, той получава препоръка от великия руски химик (и създател на таблицата на химичните елементи) Дмитрий Иванович Менделеев и благодарение на него заминава на стаж в Европа. Във Франция и Португалия той изучава нюансите на производството на различните видове вина и, след като се връща в Русия през 1905 г., става химик на производството на шампанско в Абрау-Дюрсо. През същата година Русия е залята от вълна от протести и избухва първата революция. Протестиращите настояват за по-големи граждански свободи, по-добри условия на работа и ограничаване на властта на императора. Фролов участва в демонстрациите на работниците от завода в Абрау-Дюрсо и подписва петиция срещу самодържавието, заради което е уволнен и е пратен в Сибир. 

Заточението на Фролов, обаче, не продължава дълго. От 1906 г. той вече работи като химик-винар в Крим, а от 1911 г. започва да трупа благорасположение и звания. През 1919 г., при новата власт на болшевиките, Фролов оглавява производството на шампанско в Абрау-Дюрсо. 

След революцията в завода не е запазена информация за предишната технология на производството на шампанско, затова Фролов трябва да я създаде отново. Първите образци са готови чак през 1923 година. Процесът на шампанизация по класическата технология отнема дълго време и превръща шампанското в скъпо удоволствие, недостъпно за по-голямата част от населението. Това е свързано с времето на отлежаване на шампанското - според традиционната технология виното се разлива в бутилки, в него се добавят захар, дрожди, запечатва се и се държи така 9-12 месеца. През това време дрождите отделят въглероден диоксид и напитката става пенлива. Продължителното отлежаване намалява тиража, а това на свой ред повишава цената. 

Фролов се заема да създаде технология за ускорена шампанизация и успешно решава тази задача в средата на 1930-те. Шампанското се прави не в бутилки, а в специални резервоари, и отлежава около месец. Именно тази технология по-късно се използва за направата на знаменитото "съветско шампанско". Около името се разразява цял скандал: когато е направен опит "съветското шампанско" да бъде изнесено във Франция, местните шампанисти се възмущават от използването на думата "шампанско". 

Дебатите около правото на руското вино да се нарича "шампанско" не затихват и до днес. Безспорно е едно: Фролов-Багреев подарява не само на съветските граждани, но и на целия свят качествено и достъпно вино, чиято технология на производство днес се използва включително и във Франция. 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви