От 1970-те години в СССР започват да се появяват все повече анимационни филми със сложно съдържание, което изобщо не е предназначено за деца. В някои от тях смисълът е толкова дълбоко философски и многопластов, че не всеки може да разбере напълно какво иска да каже режисьорът. Има и такива, които нямат никакъв смисъл.
"Таралеж в мъглата" (1975, реж. Юрий Норщайн)
Късометражният филм, отдавна превърнал се в класика на съветската анимация, само на пръв поглед изглежда обикновена приказка за приятелството между таралеж и мечка. Според историята Таралежът отива да посети Мече и по пътя попада в гъста мъгла, в която започват да му се случват странни събития. Той среща прекрасен бял кон, натъква се на дърво, което олицетворява портал към друг свят, преследван е от ужасна сова, прилепи и почти се удавя в реката. В края на анимационния филм той все пак стига до къщата на приятеля си и те заедно пият чай и броят звездите.
Филмът съдържа много препратки към "Божествена комедия" на Данте Алигиери.
"Когато рисувахме Таралежа, гледахме "Спасителя" на Андрей Рубльов (иконата на Христос). Трябваше да има усещане за универсалност на героя. Погледът му, движенията му…", споделя по-късно режисьорът. "Тази история разказва как обичайното ни състояние може внезапно да се превърне в катастрофално под влияние на обстоятелства, за които дори не подозираме, че съществуват", разказва още той.
"Кутия с тайна" (1976, реж. Валери Угаров)
Десетминутният мюзикъл е базиран на приказката на руския писател и основоположник на музикологията Владимир Одоевски "Град в табакера", в която малко момче се опитва да разбере как работи табакера и влиза в нея. Момчето сънува, че наистина влиза в табакерата, а вътре в нея има цял град. Ярките цветове и резкият стил на рисуване засилват впечатлението, което създават хаотичните сцени от "света" на кутията, – всичко заедно може да изглежда почти плашещо.
"Контакт" (1978, реж. Владимир Тарасов)
Според сюжета художник е избран за пленер, но извънземно същество се намесва в плановете му. Стъпнало на Земята то се опитва да разбере окръжаващия го свят чрез копиране. В резултат на това художникът учи извънземното да подсвирква мелодията Speak Softly Love от филма "Кръстникът".
"Ти да видиш, говореща риба!" (1983, реж. Робърт Саакянц)
В студиото "Арменфилм", под ръководството на режисьора Робърт Саакянц, вероятно, са създадени най-странните филми в подборката ни, но те в никакъв случай не са лишени от морал. Старец хваща говореща риба, която го моли да я пусне и казва: "Направи добро и го хвърли във водата. То няма да се загуби, а ще се върне обратно при теб". Старецът пуска рибата, но сега няма какво да яде, отчаян въздъхва тежко: "Еееех!" – и от земята се появява чудовище, което той случайно призова с въздишката си. Пътешественик спасява стареца, като говори с чудовището – оказва се, че това е превъплътената риба, която старецът пуска на свобода.
Странността на филма се проявява в рисуването. Чудовището непрекъснато се превъплъщава от едно изображение в друго. Допълнителен ефект дава сюрреалистичният диалог между пътешественика-риба и чудовището. Рибата дава неразбираем и объркващ отговор на всеки въпрос на чудовището, като по този начин създава абсолютно дива безсмислена скороговорка, и накрая прогонва чудовището от себе си – то излита в космоса, където е ударено от метеор.
"В синьото море, в бялата пяна" (1983, реж. Робърт Саакянц)
В този анимационен филм зрителят среща същия старец като в "Ти да видиш, говореща риба!". Старецът лови риба с внука си, но те случайно хващат плавателен съд и освобождават от него древен магьосник, който открадва момчето, за да го направи свой наследник. Цялото кралство на магьосника убеждава момчето да остане и пее песента "Остани, момче, с нас, бъди наш крал" (Това е най-умопомрачителният епизод от анимационния филм! Гледайте го, няма да съжалявате!).
В анимационния филм има много странни образи: получовек-полуриба с огромни устни, крокодил със сирени като на кола, риби с човешки крака, чудовища, поглъщащи кораби, и аквариум на дъното на морето.
"Валя миналогодишният сняг" (1983, реж. Александър Татарски)
Разказвачът, прескачайки от тема на тема, говори за човек, който отива в гората за коледна елха. Просто да отсече дървото не му се получава – той попада в кръговрат на абсурдни сюжети и получава елхата си едва от третия опит, през пролетта.
Режисьорът си спомня, че ръководството на филмовото студио отхвърля първото заглавие на анимационния филм, а заглавието "Валя миналогодишният сняг" идва на автора насън. За да не го забрави, режисьорът го записва на пода с червилото на жена си.
"Крила, крака и опашки" (1985, реж. Александър Татарски и Игор Ковальов)
Въпреки че анимационният филм е заснет през 1985 г., той излиза на екран едва година по-късно и то в друга редакция. Ръководителят на филмовото студио отказа да пусне филма с думите: "Това е безобразно, нищо не се разбира!" Лентата продължава само 4 минути. Лешояд се опитва да научи щраус да лети, но накрая става ясно, че щраусът бяга по-бързо, отколкото лети лешоядът – "спорът" между крилата и краката се решава в полза на щрауса.
"32 декември" (1988 г., реж. Владимир Самсонов)
"Повярвайте ми, че не си струва да се карате за дреболии" – тази фраза се повтаря много пъти в песента на анимационния мюзикъл и предава цялото му значение. Сюжетът е изграден около семейна двойка, която се скарва поради взаимни подозрения за изневяра в навечерието на Нова година – вечерта на 31 декември. Съпругата казва, че тя и съпругът ѝ не се разбират, защото според японския календар тя е кон, а той е маймуна. Те се превръщат в тези животни и съпругата, под формата на кон, препречва влака на Дядо Мраз – заради това Нова година може да не настъпи.
"Моето семейство" (1989, реж. Наталия Марченкова)
Ученик пише есе на тема "Моето семейство" и в същото време гледа популярното телевизионно предаване за туризъм и пътувания "Клуб на пътешествениците". Мислите на момчето се преплитат с разказа на телевизионния водещ и есето се превръща в безсмислица. "Баба ми се разпростира между Урал и Алтай. По нея растат мъх, гъби и лишеи". В този стил момчето пише за всеки член на семейството и тяхното описание е придружено от съответно фантастично видео.
"Фру-89" (1989, реж. Иван Максимов)
Филмът започва с определението на думата "фрустрация" и се сменя със снимка на куче, виещо към луната. Луната попада в месомелачка и от полученото вещество се раждат странни на вид създания, които се поглъщат едно друго.
Някои интерпретират анимационния филм като политическа сатира на настъпилите промени в страната, които не водят до нищо, а други като философска притча за безполезността на живота.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви