Докато една сутрин пътувах с автобуса до станцията на метрото, бях застанал близо до вратата и си гледах в телефона. Изведнъж, някой ме изръга в ребрата доста силно. Беше жена на около 70 години, която ми обясни, че ме е ударила, защото видяла, че "не съм се подготвил достатъчно добре да сляза".
Алексей Майшев/Sputnik
Може да видите как руснаците скачат от местата си в самолета и се строяват на пътеката, за да слязат възможно най-бързо. Понякога им се налага да стоят прави доста дълго, но не сядат по местата си – страхуват се, че няма да могат да изпреварят всички.
Същото се случва почти във всеки руски автобус, влак, трамвай. Хората стават от местата си и стоят прави по две сприки само за да слязат с 15 секунди по-рано и това е нещо напълно нормално в Русия. Струва ви се абсурдно? Може и да е така, но за това си има причини.
Вячеслав Прокофиев/ТАСС
Преди разпадането на СССР, в началото на 1991 г., Горбачов решава да проведе парична реформа – да намали количеството на банкнотите в оборот, за да понижи инфлацията. Новината за подписването на документа, според който от оборот излизат банкнотите с най-висока стойност – 100 и 50 рубли – съобщават във вечерните новини по телевизията в 21 часа. Хората имат само три дни да ги обменят – подмолната идея е гражданите просто да нямат достатъчно време, за да обменят спестяванията си в банкноти с по-малък номинал. Да спасят парите си успяват онези, които гледат новините и в близките часове след това сменят своите 50- и 100-рублeви банкноти в касите на метрото, гарите и такситата (много касиери и таксиметрови шофьори още не знаят за обявения указ, защото са на работа). На следващата сутрин, когато цялата страна разбира новината, настава истинска истерия.
Това е само един от примерите как СССР провежда най-неочаквани и променящи живота на хората реформи за миг – без да се консултира с обществото и без предварително предупреждение. Това не е необичайно и за Русия преди революцията – властта често съобщава на гражданите за сериозни промени пост фактум. По този начин например селяните и помешчиците разбират за селската реформа през 1861 г. – за по-голямата част от населението тя е страшна и фатална изненада.
Валерий Христофоров/ТАСС
Политическата култура на обществените обсъждания, вечевите събрания и Земските събори отиват в миналото в Русия с окончателното установяване на абсолютизма при Алексей Михайлович и неговия син Петър Велики. Горе-долу оттогава държавата поема "бащината" грижа за гражданите си, като се опитва да регламентира всеки аспект на живота им (Петър обръща особено внимание на това чрез своите укази) и убеждава населението, че няма към кого другиго да се обърнат за помощ, освен към централната власт. Освен това цялата структура на властта в Русия е съсредоточена върху императора – той е едновременно върховен граждански и военен чиновник и представител на цяла Русия пред Господа. В продължение на векове волята на върховния управник се възприема от обикновените хора като стихия – неизбежна и необратима.
Вторият фактор винаги са били и си остават огромните руски разстояния. Още през XVIII в. в Далечния изток например за смъртта на императора и възцаряването на неговия наследник се разбира чак половин година след събитието, случило се в Петербург. След като информацията се разпространява с такава скорост, можете да си представите с каква скорост протичат пътешествията. Например през 1804 г. граф Фьодор Толстой пътува от Камчатка до Петербург около година. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-голяма е и неизвестността. Така че в Русия и до днес има много места, където могат да ви кажат: "Днес ще има автобус, но не се знае точно кога. Но ще дойде". Щеш не щеш, трябва да свикнеш. Тук се корени причината и за още един странен руски навик – хората да отиват на летището 3-4 часа преди полета от страх, че по някакви причини могат да закъснеят за самолета. Всичко може да се случи.
Александър Кряжев/Sputnik
В съветските години ситуацията се влошава още повече заради плановата икономика и тоталното разпределение на стоките и услугите. След като се ангажира с тоталната грижа за всички сфери от живота на населението и отменя частната собственост и предприемачеството, съветската власт поема повече, отколкото може да понесе, – оттук идва и феноменът на съветските опашки, на които хората понякога стоят по 2-3 дни – редът на опашката се пази всяка сутрин по номера, които купувачите си раздават самостоятелно с цел поддържане на реда. При това почти всички последни остават без покупки – оттам идва и вечният стремеж на съветския гражданин да е по-напред и по-близо до гишето. Това е стремеж, възпитан още от детство, когато на мнозина им се е налагало да стоят с бабите и родителите си по опашки, като някои хора са готови да бранят мястото си дори с цената на физическа саморазправа.
Олег Ласточкин/Sputnik
Но тревогата не свършва с купуването на стоката – тя трябва да бъде огледана внимателно и проверена, тъй като процентът на брака в СССР е огромен – 40-50% брак в дадена партида не е нещо необичайно. А след като се убедят, че стоката е наред, я прибират на сигурно място, защото в случай на финансови проблеми може да се наложи да я продадат. Затова и до днес, по стар навик, възрастните (а и не само) руснаци не свалят етикетите от битовата техника, държат дистанционното в найлонов плик и пазят кутиите от компютрите и телевизорите си.
Продуктовият дефицит, навикът да се живее в условията на липса на хоризонт за планиране, постоянната необходимост да се набави нещо, са неотменен атрибут на съветския живот и се оказва, че има дълготрайни последици, влияещи на руснаците и до днес. И това влияние е доста особено – чрез навиците, усвоени в детството от нашите родители, които ни обграждат с грижи 24/7. В някои страни руските майки са наричани "майки-хеликоптери" заради постоянното "кръжене" над детето им. Оправи си дрехите. Не се прегърбвай. Ама че нацупена физиономия. Не е нужно да си психолог, за да се досетиш, че от подобно възпитание човек наистина може да стане доста изнервен.
Така че съвременната вълна на тревожност, която ни поглъща отвсякъде и навсякъде с разпространението на мобилния интернет, хвана Русия подготвена. Синдромът на "страха да не пропуснеш нещо" поражда постоянна тревога от невъзможността да си провериш телефона точно сега, който се добавя към вече съществуващата тревожност. Между другото, това е проблем не само за руснаците.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви