Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Най-често те са изплетени на една кука от бабата или майката в семейството. Снежнобелите дантелени покривки се използват за декоративни цели. В тях са сложени спретнато подредени възглавници, пориват се скринове, масичка за кафе, телевизор и други "пусти" повърхности.
Тази любов отчасти се дължи на популярността на ръкоделието в СССР – хобито намира своето практическо приложение. Покривката на телевизора има и практически смисъл. Ценната вещ се пази по всякакъв начин. Покривката предпазва външните елементи от прах, а също така покрива екрана от пряка слънчева светлина, която се счита за вредна за съветската техника и води до изгаряне на кинескопа.
Продукция на Ленинградския порцеланов завод
Алексей Бушкин/SputnikПорцеланът в СССР е много популярен и не е задължително да изпълнява утилитарна функция. Порцеланови балерини, пастири с агнета, малки животни, бюстове на политически фигури или съветски класици – символ на благополучие и просперитет под формата на седем слона – всяко семейство има от тези сладки порцеланови дрънкулки.
Статуетки от порцелан
avito.ruРуският порцелан получава своята слава преди идването на съветската власт. Той има международна известност от средата на XVIII век и е ценен наред с китайския и европейския. Когато комунистите идват на власт, царските фабрики са национализирани и скоро започват да предлагат на света нови пролетарски образи.
Мащабът на "порцелановата треска" се вижда от броя на фабриките, участващи в производството му – в страната те са повече от 300. Почти всеки производител има свой собствен стил и история. Така че не е изненадващо, че порцелановите фигурки са нещо познато и родно за съветските хора.
Страстта на съветските хора към масивните декоративни килими по пода и стените отдавна се превърна в мем. Но за съветския човек това е абсолютно задължителен атрибут – без килим апартамент или къща не може да се считат за обитаеми (сериозно, трудно е да си представим съветски апартамент, в който изобщо да няма килим).
В допълнение към факта, че ярките килими носят разнообразие в монотонното пространство на съветските панелки, те също изпълняват важни функции – служат за звуко- и топлоизолация не само на пода, но и на студените бетонни стени.
Семействата със средни доходи купуват машинно изработени килими, а за ръчно изработени килими отиват до Туркменистан, Азербайджан или Армения. Килимите се смятат за изгодна инвестиция и се предават по наследство.
Съветските хора вярват, че престижният комплект за хранене говори много за статута на собственика. За сребро, разбира се, няма достатъчно пари, но блестящият и много елегантен мелхиор – сплав от мед и никел, се харесва на мнозина. Продуктите от него са доста куртоазни – те често копират прибори от царските времена.
Има само един проблем с мелхиора – той бързо потъмнява, така че приборите трябва постоянно да се почистват.
Демонстрация на съветски полилеи
Н. Игнатиев/ТАССКристалният полилей се счита за идеална вещ за абсолютно всяко пространство (дори за едностаен апартамент) и, разбира се, е обект на желание за всеки съветски човек. За огромната чешка "красавица" с кристални висулки хората са готови да отделят цяло състояние – те се донасят след командировки, а понякога и с цел препродажба.
Но такъв скъп декор не е за всеки, а търсенето не намалява – тогава съветската индустрия започва да прави каскадни полилеи за обикновените граждани не от кристал, а от прозрачна пластмаса. Така се появяват много популярните полилеи "Каскад" – символ на това, че съветските хора живеят не по-зле от царете.
Тежка, с дебели резбовани стени, полирана до блясък и винаги скрита зад стъклото на бюфета. Кристалната ваза е един от най-популярните предмети на интериора в СССР.
Тези масивни вази се подаряват на специални празници – за сватба, в чест на годишнина или пенсиониране. По-малки вази, но винаги с богата резба, са достоен подарък за рожден ден за учители от благодарни родители или за шеф от подчинените му.
Гоблените навлизат в съветския апартамент след Втората световна война. Именно трофейните немски екземпляри първоначално изпълват съветските къщи. Скоро по техен образ се започва и съветското им производство.
Удивително е, че при цялото разнообразие от възможни сюжети са използвани само няколко и то доста примитивни. Най-популярни са елени или мечките в гората (по картината на Иван Шишкин). Също така широко използвана е картината "Атака на вълците" на Николай Сверчков, художник от XIX век, и репродукция на "Тримата богатири" на Виктор Васнецов.
Съветските хора са добре запознати с руското изобразително изкуство – веднага могат да кажат кой е авторът на картината "Ръж", "Момичето с праскови" или "Жена на кон". Това е така, защото се смята за добър вкус да се има репродукция на картина от Третяковската галерия. Картините са специално отпечатани в много списания от "Работник" до "Млад художник".
Сред най-често срещаните са "Утро в борова гора" на Шишкин, "Момичето с праскови" на Серов, "Непознатата" на Крамской.
Немският порцеланов сервиз "Мадона" е мечта за всяка съветска жена. За разлика от съветския порцелан, този има важна особеност – оцветен е в бароков стил и има позлата по краищата. Названието на сервиза е абсолютно народно – върху приборите не са изобразени мадони, а най-често митологични сцени.
Произвеждат се различни сервизни комплекти – за трапезария, за кафе, за чай, но по неписано правило те не се използват по предназначение, а се съхраняват зад стъклото на бюфета "за красота". Тези сервизи са особено популярни през 1970-те, когато заради голямото им търсене в Германската демократична република създават големи тиражи от тях.
СССР има собствен часовник с кукувица, произведен от завода "Маяк". Механичен стенен часовник под формата на колибка с прозорец на покрива, от който на всеки кръгъл час излиза птичка и започва да кука. Този часовник е толкова дефицитен, колкото и всички останали декори. Рекламата на часовниците е много силна в страната и в чужбина. Ежегодно над 1 милион бройки се разпределят в 44 страни по света.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
