Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Всяка уважаваща себе си съветска домакиня си има сервиз за чай. Е, той се използва само по специални поводи – когато в дома идват гости за големи семейни или държавни празници. Особено модерни са сервизите на Ломоносовския завод за порцелан (ЛФЗ), украсени с кобалтова мрежичка. Този рисунък, станал един от брандовете на Санкт Петербург, е създаден през 1944 г. по скица на художничката Анна Яцкевич по случай 200-годишнината на завода; пуснат е в серийно производство през 1950 година.
Има две версии за произхода на този рисунък. Според първата, която е и официална, мрежата копира рисунъка на "Собствения" сервиз на императрица Елисавета Петровна, през чието управление е основана порцелановата манифактура (предшественик на завода за процелан). Според втората, "народна" версия рисунъкът е метафора на закованите на кръст прозорци на домовете по време на обсадата на Ленинград. Яцкевич живее по време на блокадата, губи майка си и сестра си и така иска да увековечи паметта им. За създаването на кобалтовата мрежа художничката е наградена със златен медал на Световното изложение в Брюксел през 1958 година.
Наред с кобалтовата мрежа обект на въжделения са и дефицитните сервизи "Мадона" от ГДР. "Буржоазният" вид на порцелана – седеф, позлата, рисунки на полуголи момичета – не съответства на интериора, но това не смущава съветските ценители.
"Помня, че баба държеше тези чинии на най-видно място в бюфета и те ме очароваха. Веднъж годишно тя ги вадеше – когато семейството се събираше за рождения ѝ ден и баба ги слагаше върху чаените чаши. Сега ми се струва, че тази помпозна посуда в преходната стая на една панелка – макар и много уютна, но с ниски тавани, със съветски мебели от епохата на 1980-те – изглежда малко странно. Но за моята мама останките от "Мадона" са спомен от майка ѝ, а за мен – спомен от моето детство, от дружните събирания на масата с роднините, много от които вече ги няма", спомня си притежателката на няколко сервиза от съветския период Мария Афанасиева.
Като правило, празничният сервиз се подарява за сватби, затова той служи не само като украса за интериора или за празничната маса, но и като напомняне за важни семейни дати.
Чашите и чинийките за чай, чайникът и захарницата обикновено се държат на най-ниския рафт на бюфета. До тях често има странни сплескани чашки с извити дръжки – т.нар. "бюветници", или съдове за пиене за минерална вода. Съветските граждани си ги носят за спомен от балнеоложките курорти.
През 1950-те лечебният туризъм в СССР става масово явление: в страната почти няма семейство, което да не прекарва отпуската си "на водата". Най-популярни са санаториумите в Северен Кавказ. Специално за почиващите от Кисловодския завод за порцелан се произвеждат специални чаши, от които може да се пие минерална вода, без да се вдишва миризмата на сероводород, и без зъбите да влизат в контакт с минералите, които разрушават емайла. На т.нар. "бюветници" често е изписана годината на производство и освен всичко останало, те са и спомен за отпуската на юг.
И многопластовите празнични салати, като сельодка под шуба или мимоза, и по-лесните за правене оливие и винегрет, както и домашните кисели краставички, изискват особено сервиране: те са слагат на масата в тежки кристални купи за салата, които стопанките също пазят в бюфета. Тази посуда се разполага на втория рафт. Тежките кристални вази често се подаряват по значими поводи – юбилеи, пенсиониране, на 8 март, затова почти във всеки съветски дом от тях има цяла колекция.
"Сельодката под шуба изглежда много добре в кристален съд. Татко беше шофьор на ТИР и имахме много кристални и стъклени прибори, особено от Гус Хрустални. От кристална чаша се пие по-хубаво и по-приятно. И вазите много ми харесват – запазила съм на практика всичко", пише участничка във форум на хората, които изпитват носталгия по Съветския съюз.
Докато "тежкият" кристал е основно съветски, чашите за вода, вино и водка са най-вече внос. Наличието на чехословашки бохемски кристал в дома се смята за признак на добър вкус и благосъстояние: той е по-скъп от местните аналози.
Чистенето на кристала е особен ритуал. Няколко пъти в годината или дори по-често съветската домакиня вади своите съкровища от бюфета, за да ги измие в разтвор с оцет. Благодарение на тази процедура, както и на факта, че се използва рядко, посудата блести като нова.
"От дете ми казваха, че кристалните съдове в секцията не бива да се вадят, защото са за специални дни. В същото време два-три пъти годишно вадеха, миеха и връщаха обратно цялата посуда. Значи все пак кристалът може да се вади от секцията, или не?", шегува се един от потребителите на интернет-форум, публикувал снимка на бюфета на баба си, натъпкан с кристална посуда.
"Ние пък вадехме този кристал за всеки празник: отваряш вратите на шкафа и вадиш кристала, сервиз от ГДР, и веднага настроението става празнично, нещо като елхата за Нова година", напълно сериозно му отговаря друг потребител.
Освен посуда, в бюфетите на видно място се съхраняват и различни сувенири и предмети за спомен. Често това са порцеланови статуетки или фигурки от цветно стъкло и матрьошки. Нерядко на задната огледална стена на бюфета могат да се видят снимки на близки роднини – снимки на родителите от фронта, снимки на деца и внуци в училищна униформа (момичетата задължително са с панделка и бяла престлика, а момчетата – с червени пионерски връзки). Понякога до тях има и изрезки от вестници – с материали, посветени на трудовите подвизи на членове на семейството или техните предприятия.
След разпадането на СССР младото по онова време и "прогресивно" поколение се стреми да се избави от съветския бюфет и предметите в него като от "морално остарял боклук". 30 години по-късно интересът към съветското наследство се завръща и днешните младежи вече търсят "бабините" сервизи и кристал по битаците, а дизайнерите възпроизвеждат ретро-стила в интериора, копирайки и реставрирайки същите тези бюфети. От една страна, това е почит към съветския дизайн, който по своите естетични и функционални характеристики често превъзхожда съвременните мебели и предмети от бита. От друга страна, а и може би в по-голяма степен, това е проява на носталгия.
През 2018 г. в Русия се проведе социално проучване и 66% от анкетираните признаха, че "копнеят за СССР": делът им е най-голям за изминалото десетилетие. В същото време, ръст на това настроение има при всички възрастови групи, включително сред младежите на възраст от 18 до 24 години – тези, които не са живели в СССР, но може би са израснали сред съветски предмети.
"[С помощта на съветските предмети] някои искат да пресъздадат атмосферата, царуваща по време на тяхното детство и юношество. Търсят онова, което е имало в семейството им, а след това е загубено, разбито, откраднато. За да запълнят загубата, те ходят на пазара, търсят в интернет платформи. Някои търсят капак за чайник, други – лъжичка от сервиз за хранене. Чашки, чинийки, вази, фигурки, ювелирни изделия и дори снимки... Веднъж видях как възрастен човек стоеше и плачеше край един щанд на панаира, защото след дълго търсене най-накрая беше намерил нещо, което приличаше на негова фамилна реликва", разказва антикварят Марина Веселова. "Човек има нужда да се обкръжава с вещи, които му връщат положителните емоции".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
