Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Големи и страшни, овцевбиковете, известни и като мускусни бикове, са едни от най-старите животни в нашия свят. Те идват в Сибир и Евразия преди 3,5 милиона години, след като слизат от Хималайските планини и постепенно се местят все по-далеч в северната част на континента. Преди около 190 000 години те прекосяват Беринговия проток и стигат до Америка и се установяват, освен на полуостров Таймир, в Аляска и Канада.
Оцеляват при няколко глобални климатични промени и надживяват много други животни, включително и мамутите. Въпреки това преди 3000 години в Евразия мускусните говеда изчезват. И причината за това са хората, които го преследват. Само съветски учени успяват да върнат мускусните бикове в Таймир.
Учените и досега спорят какъв всъщност е мускусният бик. Някои смятат, че от вида бикове, други - че е от вида кози (като например планинските овни). Трети пък казват, че това е съвсем отделен род, просто всичките му роднини отдавна са измрели. Доста трудно е да се установят генетичните връзки на това древно животно със съвременните видове. Засега се приема, че единственият му жив роднина е чифтокопитното животно такин, което се среща в Хималаите.
Интересно е и второто име на овцебика – мускусен бик или Muskox. Той няма никакви мускусни жлези, но това име, очевидно, идва от думата musked, която на езика на канадските индианци означава блатиста местност.
Дългата гъста козина прави мускусния бик визуално два пъти по-голям, отколкото е в действителност. При холката (най-високата част на гърба на животното) расте до 1,5 метра, а на дължина - до 2,5. Мъжкият тежи около половин тон, женската почти наполовина по-малко. Природата също се е погрижила да скрие ушите и опашката на мускусния бик под козината.
Подкосъмът му е много топъл, 8 пъти по-топъл от овчата вълна и идеално защитава собственика си от студ и вятър. По време на пролетното линеене един голям мускусен бик отделя три килограма пух.
Изглежда изненадващо, но през лютата зима мускусните овцебикове пасат специално на най-ветровитите места. Факт е, че там има по-малко сняг и им е по-лесно да изкопаят вкусни растения.
Обикновено стадото мускусни бикове се състои от няколко женски с малки. Когато самците порастват, те могат да отидат в лесотундрата, трябва да мислят за своите си неща и да придобият житейски опит. Всичко е като при хората.
Зоолозите дори са изчислили, че мускусните бикове могат да се преместят на 700 км от майчиното стадо! За това те са наречени "отшелниците на Арктика".
Но по време на размножаване те се присъединяват към стадата с женски и понякога гонят младите. Най-активното им време е в края на юли и до края на септември, когато си търсят партньор. Ако няколко самци претендират за една самка, то започват бой с глави. Рядко такова противопоставяне завършва със смърт и като правило губещият самец просто бяга.
Често на снимки мускусните бикове се събират в полупръстен, "каре", сякаш позират. Всъщност това е тяхната стратегия, за да защитят стадото си. Малките застават в центъра, големите отстрани. Те не просто стоят в "каре", но могат така и да се движат из тундрата.
Правят това по време на снежни бури, като застават с гръб към вятъра. Събират се в полукръг и когато видят враг, а в Арктика това са вълците.
Палеонтолози откриват останки от древни мускусни бикове в руските арктически територии. "Най-младият" е на 3000 години. Но в същото време някои учени смятат, че последните животни са изчезнали много по-късно, може би само преди 400 години.
Известно е, че в началото на XX в. мускусните бикове живеят само в Канада и популацията им е взета под защита. До средата на века стадата от мускусни бикове са възстановени в Аляска. Учени от скандинавските страни също се опитват да ги върнат, но тези опити са неуспешни.
Пиер Трюдо в СССР
Вячеслав Рунов/SputnikПрез 70-те години на миналия век в Таймир започва програма за реаклиматизиране на мускусните бикове. През 1971 г. високопоставена делегация от Канада, начело с министър-председателя Пиер Трюдо, посещава Норилск. Тогава за първи път глава на друга държава стъпва в Норилск. Канадците са изключително изненадани от това как съветските хора са успели да построят толкова красив град с развита инфраструктура в Арктика. По време на тази визита съветски учени казват на министър-председателя, че биха искали да възпроизведат популацията на мускусните бикове и Трюдо обещава да помогне. През 1974 г. първите 10 до 15-месечни мускусни бикове (поравно женски и мъжки) са пуснати в Таймир, след като са заловени на остров Банкс специално за тази цел.
През 1975 г. в СССР са докарани още 40 мускусни бика, този път от остров Нунивак (Аляска). Половината се насочват към таймирските преселници, а другата половина - на остров Врангел в Чукотка. До началото на 90-те години мускусните бикове се заселват на остров Врангел и в Северна Якутия, а след това са докарани в Ямал.
Днес над 16 000 мускусни бика живеят в руската Арктика и това е най-големият им брой след Канада (но там те са над 100 000). В по-голямата си част те живеят в Таймир, около 4000 индивида - в Якутия. На остров Врангел има 1100 мускусни бика, а в Ямал - около 400, половината от които са в резерват.
Навсякъде, където днес живеят овцебикове, специалисти ги наблюдават.
Сега руските учени са изправени пред следващата задача - как да опитомят мускусния бик. Те се интересуват особено от пуха на тези арктически животни - гивиут.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
