"Знаете ли, бил съм на много места и ето какво мога да кажа: в Австралия съм по-свободен, отколкото в Америка, в Европа съм по-свободен, отколкото в Австралия. Но в Русия съм най-свободен."
Роден в Ню Йорк, Джей Клоуз е обиколил света в търсене на себе си: работил е във ферма за крокодили в Папуа Нова Гвинея, като шофьор на камион, като готвач в парижки ресторант и много други. Но открива себе си в Москва: когато идва тук за първи път през 1990-те години, в крайна сметка решава да стане производител на сирене. Сега във фермата си в село Мошница в северозападната част на Московска област той произвежда 50 вида сирене и развива агротуризъм.
За първи път се запознава с руснаци в началото на 1990-те години в Париж. По това време работи в ресторант като готвач и при тях идват гости, които говорят на "неразбираем език", както казва той. Сред тях бил руският моден дизайнер Валентин Юдашкин, както и синът на певеца Йосиф Кобзон – Андрей. "В Америка Русия беше забранена тема. Пропагандата работеше", казва Джей.
"И така, аз съм на 30 години и се срещам с руснаци в Париж. Като готвач им показвам един клуб, един ресторант, напред и назад. След това правихме шашлики на моята яхта. След това те идваха отново и отново."
Веднъж му се обаждат и го канят със себе си в Москва. Джей се интересува да види обикновените хора и се настанява в спален квартал в покрайнините на града. "Там нямаше магазини като сега. Ако ти трябваха дрехи, отиваш на пазара, продавачът хвърляше на земята картон, а ти трябваше да стоиш там и да мериш дънките. Други стояха пред метрото: един с пиле, друг с детски играчки. И ако ги попиташ с какво се занимават, отговаряха: "Аз съм бизнесмен". Разбира се, това беше Марс!"
Джой рано става самостоятелен. Още на 11-годишна възраст търка подове в мебелна фабрика, а на 14 години отива да работи във ферма за крокодили в Папуа Нова Гвинея. "Работата ми беше да давам на крокодилите замразена риба на края на пръчка. И аз си имах свой малък крокодил, слагах го тук, в ризата си, и тръгвах на училище. Като се обръщаше настрани учителката, аз изваждах крокодила. Забавно беше!"
Джой се учи за готвач в САЩ и работи в Калифорния, Австралия и Европа. След като се премества в Москва през 1990-те години, става главен готвач в различни ресторанти и клубове в столицата и на моторни кораби.
Когато работи в нощен клуб "XIII", успява да покани едновременно на едно парти Мерилин Менсън и Харисън Форд, които са в Москва.
Един ден във вестника Джой вижда обява за парцел земя в село Мошница. Той не знае нищо за управлението на ферма, но приятелката му го убеждава да си вземе крава и вол. "Взехме си животни, роди ни се едно теле и то взеха да дават 30 литра мляко на ден. Къде да го държим? Ще правя сирене! Отлетях за Холандия и там намерих едни готини майстори, които ме научиха. И вече 15 години правя сирене в Русия."
"Истинското мляко бива четири вида: пролетно, лятно, есенно и зимно. Диетата на кравата е различна и фуражът е различен. Моето сирене се прави от мляко "без посредници", както в старите времена. И то има различен вкус през всеки сезон."
Той нарича фабриката си за сирене "33 сирена от Джей", въпреки че тук се произвеждат над 50 сирена. Грюйер, чедър, мраморно сирене с червено вино и черен трюфел, швейцарска дантела и много други!
Джой продава над 150 кг седмично. Помага му възрастният сиренар Захар.
"Можете да поръчате и онлайн, но хората предпочитат да дойдат, да видят и да поговорят. И всеки път питат едно и също нещо: "Как ви се струва в Русия? Защо сте дошли? Наистина ли тук е по-добре?"
"Много руснаци отиват в Америка за година или две и се връщат: там е трудно. Има много бюрокрация. Аз например не бих могъл да се занимавам с такъв бизнес. В Америка не можеш да продаваш сирене, направено от непастьоризирано мляко. Не можеш дори да подариш сирене или мляко от твоята крава, това е забранено от закона. И това е направено нарочно, за да могат големите компании да имат монопол върху търговията. Те не се интересуват от семейния бизнес. Ако искаш да си купиш оръжие, няма проблем, но прясното мляко е ужасно оръжие!"
Джой казва, че му е интересно да живее в Русия и че му се иска да е бил тук по времето на Съветския съюз. "В Америка ни обясняваха, че се определя кой къде ще работи. Но аз видях, че не, хората са правели каквото си искат".
"А също така исках да видя сам разликата между вашите пионери и нашите бойскаути. Те правеха едни и същи неща – пееха химни по един и същи начин, ходеха на походи, обичаха родината си. Но пропагандата казваше, че скаутите са добри, а пионерите – лоши.
Знаете ли, бил съм на много места и мога да ви кажа следното: в Австралия съм по-свободен, отколкото в Америка, в Европа съм по-свободен, отколкото в Австралия. Но в Русия съм най-свободен."
Относно това какво е свободата, Клоуз ни казва просто: това е възможността да избираш професията си, да правиш това, което искаш да правиш.
"Когато отида някъде другаде, след пет дни с нетърпение чакам да се върна в Русия, у дома."
Джой казва, че макар да живее в Русия от 30 години, все още се чувства като чужденец, в който се смесват много култури. "Но децата ми са родени тук. Тук имам къща, ферма, приятели и много идеи за бъдещето. И съм по-щастлив тук, отколкото там - това е сигурно."
Статията е публикувана първоначално на руски език за списание Nation.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си