Киви/актинидия
Китай се смята за родина на кивито, а учените го наричат "китайска актинидия". Освен самия Китай, Италия, Нова Зеландия, Чили, Гърция и Франция са сред основните износители на този склад за витамин С. В Русия кивито се отглежда в Краснодарския край и Крим. А няколко сорта - по-малки по размер - в Далечния изток.
Куркума и шафран
На пръв поглед шафранът и куркумата (или както още се нарича "индийски шафран") са много далеч от руската кухня. Светът познава по-скоро индийския кашмирски шафран, испанския, иранския или мароканския шафран. Въпреки това и куркумата, и шафранът се отглеждат успешно в южните райони на Русия - в Кавказ и Крим. И то в такива количества, че са достатъчни дори за износ.
Маракуя
Този южноамерикански плод с тъмнолилава или жълта кора и сладка пулпа обича горещия климат. В Русия подходящ такъв е открит в Краснодарския край. Тук маракуята може да расте дори на открито. Според местните фермери плодовете ѝ не отстъпват на тропическите по размер и сладост. Въпреки това засаждането все още е на експериментален етап и не е достигнало промишлени мащаби.
Амарант
Амарантът, или както още го наричат "ацтекска пшеница", се отглежда активно в страните от Южна Америка, Китай, САЩ, някои страни в Африка и Европа. Интересно е, че амарантът в Русия се е използвал активно в кулинарията и религиозните ритуали по времето на Древна Рус - тогава той е символизирал сила, просперитет и безсмъртие. Но през XVIII в. по времето на Петър Велики и под влиянието на Запада той губи значението си, отстъпвайки място на пшеницата и ориза в кулинарията.
Интересът към амаранта започва да се възражда през последните двадесет години - той е запомнен като изключително полезен продукт. За щастие климатът на средната част на Русия, Южен Сибир и Далечния изток е доста подходящ за отглеждането му - тук той успява да расте и да узрее за 90-120 топли дни.
Артишок
Това е познат зеленчук за европейските страни, но в Русия все още не е много разпространен. В същото време не може да се каже, че е непознат. Казват, че Петър Велики, след посещението си в Европа, се пристрастил към артишока и не сядал да вечеря, ако той не присъствал на масата. Днес в Русия се отглежда в частни стопанства, главно в Краснодарския край.
Момордика
Тази екзотична лиана, произхождаща от тропиците на Югоизточна Азия, се отглежда успешно в южната част на Русия. Наричат я "индийски нар" - под "крокодилската" кожа се крият зърна, подобни на нар. На вкус прилича на тиква с горчивина, но това не пречи да приготвяте вкусни ястия от нея.
Азимина
Азимина, или бананово дърво, произхождащо от Северна Америка, остава екзотично за Русия, въпреки че е непретенциозно. Азимината, със своите едри, кремави на вкус плодове, расте на бедни почви и издържа дори на студове до -30°C, затова най-смелите градинари я засаждат в Московска област. Въпреки това тя се чувства най-добре на черноморското крайбрежие.
Зизифус
Зизифусът, или "китайската фурма", както го наричат обикновените хора, не е голям почитател на руските студове. Минималната температура, при която издържа, е -15°C. Затова, въпреки че се отглежда в Далечния изток и Сибир, най-добрите му добиви са в южната част на страната (Кубан и Северен Кавказ). Популярни са сортове от Централен и Северен Китай. Те са непретенциозни - растат дори на бедна почва, не е необходимо да се покриват за зимата, разсадът се засажда на открито. В резултат на това дърветата дават малки, но сладки плодове.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви