5 факта за уралския рекс (СНИМКИ)

Живот
RUSSIA BEYOND
Тези редки и невероятно симпатични котки произхождат от уралските области на Русия. Ето по какво се различават от другите къдрави породи.
  1. Историята им започва от котарака Василий

Още в началото на XX в. в различни райони на Урал е имало информация за популации от къдрави котки. Те са се родили от правокосмести животни, сред които е имало както пухкави сибирски, така и гладкокосмести непородисти.

Родоначалник на официално признатата порода уралски рексове е котаракът Василий, роден в град Заречни в Свердловска област в края на 1980-те години. Майка му е била обикновената котка Мура.

За него научават фелинолози от Екатеринбург, които успяват да убедят собствениците да покажат необичайния котарак на изложение, където той привлича заслужено внимание.

Но той не е единственият. През 1992 г. в изложението участва още една котка с такива котенца. Муся е сибирска дългокосместа котка, а двете ѝ котенца се раждат с къдрици. И двете са закупени от ленинградски развъдчици.

Така фелинолозите установяват, че генът за къдравата козина е рецесивен, и започват целенасочено да развъждат уралски рексове.

  1. Специален "къдрав" ген

Развъдчиците се опитват да запознават уралските рексове с други къдрокосмести котки, но тези двойки раждат котенца с права козина. Оказва се, че генът на уралския къдрав рекс е различен. Никъде другаде в Русия не са срещани такива котки. Къдриците се образуват при уралския рекс в детска възраст и това е тънка козина с двоен плосък подкосъм. Още на 3-4 месеца котето има ясно изразени къдрици, а на 6-7 месеца – равни вълни.

  1. Рядка порода

Стандартът на породата е фиксиран още в средата на 1990-те. Въпреки това няма много развъдчици. В по-голямата си част те живеят в Свердловска област, въпреки че има и в Москва и Санкт Петербург.

Уралските рексове са местна порода и имат добро здраве. Живеят 12-16 години.

Това коте, въпреки скромните си параметри (теглото на възрастния екземпляр е около 4 кг), има добър апетит, атлетично телосложение и общителен характер.

  1. Не е капризна

За разлика от други породи, уралските рексове не изискват специални грижи, достатъчно е да ги разресвате понякога. Те се хранят с голям апетит, но остават стройни до дълбока старост. Интересното е, че за тази порода дори се препоръчва да се храни с естествена, а не със специална храна. Освен месо, те обичат овесени ядки, ориз и елда, както и ябълки и моркови.

  1. След една година спират да мяукат

Засега този феномен е слабо проучен, но развъдчиците уверяват, че рексовете мяукат само в детска възраст. Почти невъзможно е да се чуе раздразнено "мяу" от тях. Но в същото време те "чуруликат", като по свой начин говорят.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: