Донски сфинкс: как една бездомна котка основава нова порода

Живот
АННА СОРОКИНА
Първият сфинкс в Съветския съюз просто е намерен на улицата. Донският сфинкс е добре позната и международно призната порода безкосмести котки. Въпреки "извънземния" си вид, големите уши и липсата на козина, те се разбират добре с хората и се характеризират с добро здраве.

Историята на тази симпатична порода започва през февруари 1986 г. в Ростов на Дон. Местната жителка Елена Ковальова, докато се прибира един ден у дома, спасява коте, което е измъчвано от банда момчета. Тя го кръщава Варвара.

Когато Варвара пораства, тя започва да губи козината си. Никакви лекарства не помагат, но котката се чувства съвсем добре и живее дълго. Ражда котенца от европейска късокосместа котка, които стават първите донски сфинксове. С развъждането на породата се заема донската фелиноложка Ирина Немикина, позната на Елена, на която тя подарява едно от котенцата на Варвара – Чита.

Първите котенца се раждат с косми и за няколко месеца оплешивяват. Въпреки това вече следващите поколения са плешиви от раждането си.

Основната разлика между породата и канадския сфинкс е, че липсата на козина е доминантен ген, а не рецесивен. Също така донската котка почти няма мустаци.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: