Оренбургски кози и шалове: 5 факта за уникалната пухеста порода

Оренбургските пухени шалове почти нямат тегло, но ви топлят дори при силни студове. Всичко е заради специална порода кози, която се отглежда само в южната част на Урал.

1. Това са най-едрите пухени кози

Оренбургските кози, от чийто пух местните жители правят много топли неща, привличат интереса на руските учени още в средата на XVIII век. Първият изследовател на този феномен е местният историк на Южен Урал – Пьотр Ричков. Той и съпругата му допринасят за разпространението на занаята плетене на оренбургски шалове в Русия и извън нейните предели.

А по-нататък започва работата на животновъдите: уралските кози са кръстосвани с други пухени породи, по-специално с кашмирски кози, които идват в Урал от Централна Азия, и донски кози от южната част на Русия.

Към XIX век в света възниква интерес към всичко руско, особено към народните занаяти, и за да се правят пухени шалове в по-големи количества за износ, са необходими повече суровини, тоест пух.

В резултат на селекцията козите се оказват не само пухени, но и тежки. Женската тежи средно 55 кг, а мъжкият – 90 кг. Това са най-едрите пухени кози в света (на второ място по тегло, между другото, също е порода от Русия и това са донските кози – съответно 45 и 75 кг).

Самата порода официално е вписана в Държавния регистър едва през 1993 година.

2. Могат да живеят само в Южен Урал

Климатът на Южен Урал е суров, континентален, с температури през зимата от -40°C и +40°C през лятото. През зимата често има силни ветрове, снежни бури, суграшица, а през лятото – суша.

Времето се сменя няколко пъти на ден и това е направило козите издръжливи. Разхождат се по естествени пасища и дори могат да спят на открито. Местните кози са се приспособили към тези природни условия, отглеждайки топъл и тънък пух за студа.

Пухените шалове от Оренбург многократно са представяни на международни изложения в чужбина. Наградени са с медали през 1862 г. в Лондон, през 1897 г. в Чикаго и през 1958 г. в Брюксел. Още през XIX в. търговци от чужбина се интересуват от породата. Те се опитват да ги изнесат за разплод във Франция, Англия, Холандия и Австралия. Но се оказва невъзможно да ги отглеждат там, защото за 2-3 години те просто спират да отглеждат такъв подкосъм.

Оренбургската коза толкова е свикнала с живота в Южен Урал, че в други райони няма да я срещнете.

3. Пухът се променя с възрастта

Козите обикновено се разресват два пъти на интервал от 2-3 седмици. Първият път е в края на февруари, а останалите в средата на март. Така от една възрастна кожа можете да съберете 400-500 грама пух (от големи и 600 грама).

Младите кози имат най-тънък пух, но той е и най-къс. Когато козата пораства, нейният пух става по-дебел и по-дълъг.

През април-май козата може да се подстриже, за да не ѝ е горещо през лятото. Една коза дава 350-400 грама топла вълна.

Въпреки че оренбургските шалове обикновено са бели, повечето кози от тази порода са черни. Има и бели, рижи, сиви и пъстри кози. Преждата разбира се просто се боядисва.

А пък за мляко не си струва да се отглеждат оренбургските кози. Те дават по-малко от 100 литра годишно, а млечните породи – около 1000 литра годишно.

4. По-добре е да не се използва чист пух

Самият пух на оренбургските кози се усуква добре в нишка. А за да стане шал от него, към преждата се добавя вискозна копринена или памучна нишка. Съдържанието на пуха трябва да бъде най-малко 60%, а за предпочитане – най-малко 70%.

В магазините за ръкоделия продават чилета от чист кози пух, но се предполага, че при плетене майсторът самостоятелно ще добави други нишки в необходимата пропорция.

Това е необходимо, за да може изделието да запази формата си и да служи по-дълго. Освен това физически е трудно да се плете шал от чист пух. 

5. Козите са били на ръба да изчезнат

Традиционно тези кози се отглеждат в Оренбургска и Челябинска области, Башкирия, както и в няколко региона на Казахстан. По съветско време всичко това се прави в шест държавни ферми, а преденето се извършва от майстори в Оренбургския завод. Но вече в залеза на СССР финансовата подкрепа за оренбургските кози започва да намалява.

Ако в началото на 90-те години на миналия век оренбургските кози са били 185 000, то сега те са около 50 000. Уникалният генофонд е запазен от местни животновъди, както от съветски совхози, така и от частни, които продължават да отглеждат тази порода.

Днес уралските стопанства, в които се отглеждат кози, вече получават държавни субсидии.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви