Столичен кекс: празничен вариант на съветската класика (РЕЦЕПТА)

Кухня
ЮЛИЯ МУЛИНО
Този универсален десерт си спечелва широка популярност заради чудния си вкус – въпреки простите съставки. Въздушното меренге (целувка) превръща обикновения ден в празник!

Първото споменаване на столичния кекс е от 1951 година. Сладкишът се продава широко в пекарни, а рецептата се смята за тайна. Класическият "столичанин" изглежда като дълга тухла с цепка отгоре, покрит с пудра захар. Може да ви заприлича на някакъв къпкейк. Има хубав жълт разрез с равномерно насипани стафиди.

Столичният кекс има обикновени съставки, но изисква някои определени техники, които трябва да бъдат спазвани внимателно. Температурата на печене не трябва да е по-висока от 170 градуса, в противен случай ще остане суров отвътре и ще изгори отвън. Самата рецепта е доста лесна за запомняне, защото всички съставки са в еднакви пропорции.

Помня столичния кекс от началото на 1990-те, когато семейството ми се местеше с радост в нов апартамент. Всеки уикенд ходехме там да работим по него. Това приключение беше дори по-запомнящо се за мен като 8-годишно момиче, заради кекса, който правеше майка ми. Това беше столичен кекс с голям облак от целувки отгоре.

По-късно се научих сама да го приготвям, като следвам инструкциите на майка ми, която леко промени рецептата. Тя използва жълтъци в тестото и белтъци за крема, което изисква малко повече яйца, отколкото за обикновен кекс. Аз добавям и малко царевично нишесте, което прави тестото по-ронливо и по-хомогенно.

Този десерт е за любители на сладкото. Ако искате да компенсирате сладостта, сервирайте го с кисели плодове, като червено френско грозде или боровинки. Или винаги можете да се придържате към класическия вариант – само с пудра захар отгоре; в този случай ще ви трябват цели три яйца вместо четири жълтъка.

Съставки:

За тестото (за форма 25х12 см):

За целувчения завършек:

Приготвяне:

Отделете белтъците и желтъците. Оставете настрана първите, за да ги предпазите от случайни капки мазнини.

Бъркайте маслото и захарта до побеляване. Ще отнеме около 7 минути.

Добавете жълтъците един по един и разбърквайте добре всеки път (1-2 минути всеки жълтък). Захарта трябва да се разтвори.

След около 15 минути сместа ще стане по-лека.

Накиснете стафидите в топла вода за около половин час. Можете също така да ги накиснете за около един ден в коняк. Изсушете ги старателно след това.

Смесете стафидите с малко брашно. Това ще помогне да са равномерно разпределени в целия кекс и да не падат на дъното.

Добавете брашно, нишесте, сол и бакпулвер към маслената смес - омесете я в миксер, докато получите хомогенна маса.

Разбъркайте със стафидите.

Намажете формата с олио и поръсете с брашно.

Печете тортата на 170° за около 60 минути. Трябва да бухне и да се напука в средата.

Охладете кекса.

За меренгето:

Всички прибори трябва да са сухи, за да се разбият добре белтъците. Една капка мазнина или жълтък ще съсипе всичко.

Разбъркайте захарта във водата в тенджера и я сложете на котлона на умерен огън.

Започнете да разбивате белтъците с миксер на средна скорост.

Когато температурата на сиропа стигне 120 градуса (за 8 минути), белтъците ще са достатъчно разбити и плътни.

Внимателно, без да докосвате бъркалката, изсипете сиропа в меренгето на тънка струйка, докато миксерът бърка на средна скорост. След като изсипете сиропа, увеличете скоростта на миксера. Меренгето ще стане пухкаво, гладко, лъскаво и ще запази добрата си форма.

Разпределете го докато е топло върху кекса.

Обгорете с мини газова горелка, за да изглежда още по-празнично!

Приятного аппетита!

Вижте и нашата рецепта за глазиран сирок: най-популярният съветски млечен десерт, приготвен по домашна рецепта!