Кървав бонбон и гъбена колония – вижте тези суперхрани от СССР (СНИМКИ)

Чаена гъба

Същество, подобно на медуза, в кафеникава течност в трилитров буркан на перваза плаши съветските деца. Според възрастните обаче тази сладко-кисела напитка е най-добрата "суперхрана" за храносмилането, чревната микрофлора, както и спасение от махмурлука. А освен това тя трябва буквално да се отглежда и мнозина смятат, че това е увлекателно.

Чаената гъба или още комбуча е ферментирана напитка на основата на сладък чай, дрожди и оцетно кисели бактерии. Самата гъба е зооглея (слизестото "тяло", образувано по време на жизнената дейност на бактериите). Бактериалната култура се поставя в подсладения чай – нейната хранителна среда – и се оставя да престои. След известно време колонията се превръща в същата "чаена гъба", която може да се пие като безалкохолна напитка и дори човек леко да се напие от нея. И за да отгледаш буркан с чаена гъба, е достатъчно да си щипнеш малко парче от образувалата се бактериална маса от буркана на съседа – за щастие гъбата "живее" в почти всеки съветски апартамент.

Рибено масло

В сравнение с чаената гъба тази полезна храна не е абстрактна заплаха на перваза, а реален нощен кошмар за съветското дете. По онова време се вярва, че без рибено масло е невъзможно да отгледаш здрав човек. Отчасти това е вярно – не всички са имали балансирана диета, наситена с Омега мазнини. Затова децата, въпреки тяхната яростна съпротива, са карани да пият рибено масло с лъжица – тогава няма никакви капсули (които пазят от миризмата и вкуса рибеното масло). А освен това рибено масло предписват при рахит и за възстановяване на имунитета след боледуване, защото е богато на витамини A и D.

Хематоген

Прилича на шоколадено блокче и децата го харесват, но знаете ли какво е всъщност? Говежди серумен албумин или, с други думи, говежда кръв.

Някога е установено, че само в животинския белтък има желязо, което се усвоява от човешкия организъм. С хематотен лекуват анемия и слабост, дават го след значителни загуби на кръв пък и просто за "румени бузи". А пък, за да не се асоциира толкова често от хората с кръв, в СССР започват да го смесват с кондензирано мляко, меласа и какао и да го продават като малки плочки в симпатични опаковки. Макар че по-рано, до 1940-те години, хематогенът е медицински препарат и представлява микстура от говежда кръв, глицерин и вино, новият формат на кървавия бонбон се харесва много повече.

Орлови нокти

Орловите нокти са съветското годжи бери. Популярният плод на храстовидното цвете по цвят прилича на боровинката, само че антиоксиданти в него са три пъти повече, а съдържанието му на магнезий и натрий е несравнимо. Освен това орловите нокти узряват много рано: това е първият горски плод, с който организмът може да се захрани с витамини след зимата. Този детокс продукт има много варианти за приемане. От него правят компоти, желета, сладка, консерви, смутита и пайове. А и просто хората пият сок от плодовете три пъти на ден по една супена лъжица.

Морски водорасли

Това е най-евтиният и най-достъпният източник на йод в Съветския съюз. Йодирането на солта далеч не се прави от самото начало и се налага нивото на йод в организма да се поддържа с нея – консервираната салата "Далечния изток" от водорасли (ламинария). В Съветския съюз те се продават само запечатани в тенекиени консерви. Проблемът е там, че съветските хора не са особено запленени от мисълта да ядат твърдото "гумено" водорасло и тогава започват да дават консервираната салата като допълнителна стока при пазаруването по известната система "с натоварване" в хранителните комплекти, които са разпределяни в предприятията. Така че полезният йод се получава принудително в страната.

Е, съветските домакини заобикалят проблема с ламинарията по свой начин: започват да смесват водораслите с други продукти – с яйца, сирене, майонеза – с всичко, което убива вкуса на морските водорасли.

Кукумария

Още една консерва, но за разлика от ламинарията, кукумарията се радва на много голямо търсене. Този далекоизточен деликатес известно време дори е можел да се намери свободно в съветските магазини в централната и европейската част на Русия. Това обаче продължава кратко – докато хората не го опитат. А когато стават известни и полезните му свойства, той тотално изчезва от рафтовете. А причината е, че кукумарията е разновидност на най-ценното морско мекотело, какъвто е трепангът.

Макар външният вид на кукумарията да е отблъскващ, вкусът ѝ е много по-добър. Деликатното месо на кукумария, или морската краставица, върви добре в доматен сос, с пържени зеленчуци или в пилаф с ориз. Това обаче не е най-важното. По-лесно е да се каже за какво НЕ помога морската краставица, защото палитрата от нейните предимства е изключително широка. Кукумарията е полезна при проблеми с щитовидната жлеза и костната система, пречиства кръвта от холестерол и захар, ускорява регенерацията на клетките, нормализира кръвното налягане, повишава потентността и съдържа много мастни киселини.

Черен хайвер

В Съветския съюз черният хайвер не е само мезе за водката или ценна валута – с него освен това лекуват децата. През 1970-80-те години педиатрите съветват да се дава на страдащите от дефицит на хемоглобин и желязо и грижовните майки просто тъпчат децата си с черен хайвер.

Безспорно този продукт е абсолютна "суперхрана" – укрепва сърдечно-съдовата система, зрението и повишава мозъчната активност. Ненапразно той е наричан главният допинг в страната (като алтернатива на забранените допингови препарати) и националният отбор на СССР по футбол е добре снабден с черен хайвер на Олимпиадата в Сеул през 1988 година. Между другото, националният отбор печели тази Олимпиада за втори път в историята. Не бива обаче и да се злоупотребява с черния хайвер, защото можете да получите камъни в бъбреците.