Как се появява шоколадът в Русия

Кухня
МАРИЯ БУНИНА
Шоколадът не е измислен в Русия, но пък доста се харесва на жителите ѝ. Казват, че фаворитът на Екатерина II го похапвал с шунка или пилешко.

Според една от версиите горещият шоколад е донесен в Русия в началото на XVIII в. от Европа от император Петър I. Аристокрацията не се влюбва в напитката от какаови зърна моментално и я нарича "вещерска отвара" и "сироп от сажди". Може би заради това се появява друга версия, свързана с името на Екатерина II.

Според тази версия горещият шоколад се появява в Петербург в края на XVIII в. благодарение на посланика на Венецуела Франсиско де Миранда. Той е представен на фаворита на императрица Екатерина II, княз Потьомкин, който високо оценява горещата напитка. Запазени са писмени свидетелства, че Потьомкин ежедневно "пиел ту кафе, ту шоколад по пет-шест пъти, докато си похапвал шунка или пилешко". Най-вероятно императрицата също е харесала шоколада – дворът прави поръчка на какао и шоколадът пуска корени в Русия, макар че си остава скъпа напитка, достъпна само за висшето общество.

Генерал-лейтенант Константин Щакелберг, началник на придворния оркестър на Александър III, отбелязва в записките си в края на XIX в., че "на Височайшите в двора, след храната, освен кафе, се сервира и чашка шоколад – обичай, запазен от времето на императрица Екатерина II".

Едва през XIX в. се появява по-евтиното какао на прах и захарта от цвекло и тогава напитката става по-достъпна. Има запазени писмени свидетелства от 1818 г., в която посетител на Санкт Петербург пише до Москва, че на Невския проспект има лавка, на която "може да починеш приятно и да изпиеш чашка горещ шоколад".

Шоколадът започва да се появява и в литературните произведения – на Достоевски, Гогол и други. Например, през 1872 г. писателят Иван Тургенев описва сервирането му в повестта си "Пролетни води" по следния начин: "…огромен порцеланов чайник, пълен с дъхав шоколад, заобиколен от чашки, деканти със сироп, бисквити и кифлички, дори цветя".

Рецептата за горещ шоколад от онова време е записана в популярната кулинарна книга от 1861 г. "Подарък за младата домакиня" от Елена Молоховец: "за 3 чаши мляко се вземат от 50 до 100 г шоколад. Той може да се настърже или да се натроши на парчета, да се свари с млякото, като се разбърква често, да се разлее по чашите и отделно да се сервира захар. В този шоколад понякога се слага и лъжичка гъста разбита сметана".

Най-големите шоколадови фабрики преди революцията

През втората половина на XIX в. – началото на XX в. в страната с открити около 600 шоколадови фабрики. През 1914 г. (началото на Първата световна война) в Санкт Петербург работят 170 компании за шоколад, а в Москва броят им е 213.

Фабриката на Ейнем

През 1851 г. немският предприемач (поданик на държавата Вюртемберг) Фердинанд Теодор фон Ейнем (в Русия той приема името Фьодор) отваря работилница за шоколад и бонбони и неголяма сладкарница на Арбат. Предприятието се оказва успешно и през 1867 г. той успява да построи фабрика на крайбрежната улица "Софийска". Производството се увеличава сериозно и през 1871 г. половината от сладостите в Москва се произвеждат под ръководството на Ейнем и неговия немски партньор Юлиус Гайс. За една година те произвеждат 32 тона шоколад, 160 тона шоколадови бонбони, 24 тона чаени бисквити и 64 тона натрошена захар.

Купувачите харесват не само вкуса на сладките изкушения, но и кутиите, в които ги продават. Най-скъпите са опаковани в кутии от кадифе, кожа, коприна и златни щампи. В кутията има и изненада. Заедно с шоколадовите изделия те получават и бележки от шеговитите "Шоколадов валс" или "Кекс галоп".

Едни от най-известните бонбони на фабриката са "Мишка късолапи", произведени за първи път през 1913 година. Тяхната популярност е запазена и до днес. Рисунката на опаковката е базирана на сюжета на известната картина на Иван Шишник "Утро в боровата гора".

Фабриката на Абрикосов и синове

С името на Алексей Абрикосов е свързана руската история на шоколада и преориентацията на шоколадовата продукция към децата. И това не е случайно: той и жена му имат 22 деца. През пролетта на 1879 г. компанията "А.И. Абрикосов и синове" купува земя в района на Соколникова земя, където е построен сладкарският им завод. През 1880 г. е учредено "Фабрично-търговско сдружение А.И Абрикосов и синове".

Абрикосов първи в Русия започва да покрива сухи плодове с шоколадова глазура – преди това те се внасят отвън. През 1899 г. компанията бележи най-големия си успех: тя става доставчик на двора на Негово императорско величество и получава разрешение да слага държавния герб на етикетите си. Във фабриката за първи път се правят бонбоните "Гъши лапи" (тогава се наричат "Гъши носове"). В началото на XX в. тук се произвеждат около 4000 т карамел, бонбони, шоколад и бисквити.

Французите Сиу

През 1855 г. френските съпрузи Адолф и Южени Сиу отварят в Москва малка сладкарница с ръчно изработени бонбони. По-късно синовете им продължават делото на родителите си и през 1880-те основават компания "С. Сиу и Ко." и построяват фабрика. Те произвеждат твърд шоколад, карамел, нуга, пастил и мармалад. Фирмените магазини на Сиу се появяват в големите градове на страната. 

След революцията през 1917 година

Първоначално отношението на съветските власти към шоколада е негативно – той се смята за лакомство за буржоазията. Това, обаче, не пречи в страната да се произвеждат евтини бонбони с изображенията на някои съветски лидери на опаковката. Въпреки това, бонбоните не са част от продуктите от първа необходимост, а ситуацията с хранителните продукти в страната никак не е лека.

След революцията фабриките на Ейнем и Абрикосови са национализирани. През 1922 г. те са прекръстени на "Червен октомври" и "П. Бабаев" (в чест на председателя на районния изпълком). Повечето малки заводи са закрити.  Семейство Сиу напуска страната, а заводът им също е национализиран.

Отношението на властите към шоколда се променя в средата на XX век. Правителството поръчва на заводите да произвеждат бонбони от млечен шоколад, които да са достъпни за съветските граждани.

През 1946 г. фабриката на Бабаев започва да произвежда първите в Русия правоъгълни шоколади в разноцветно фолио. През 1960-те и 1970-те години във фабриката са създадени нови видове шоколад и бонбони. Най-известни сред тях са шоколадите "Бабаевски" и "Вдъхновение". Горе-долу по това време (1966 г.) "Червен октомври" пуска и станалия впоследствие знаменит шоколад със синеокото момиченце със забрадка – "Альонка".

Днес "Бабаевски" и "Червен октомври" заедно с десетки други шоколадови фабрики са част от състава на големия холдинг "Объединенные Кондитеры".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: