Ръководство по далекоизточни стриди – един недооценен деликатес от Русия

Дивите стриди от Далечния изток на Русия се отличават с големите си размери и не се вписват в международните стандарти. Например, теглото на хасанската стрида може да достигне 400 г, докато известните по цял свят стриди "Фен дьо Клер" тежат само 60-80 г.

Те се отличават не само с размерите си – далекоизточните стриди са с по-наситен вкус от атлантическите им братовчеди. Но имат и различни оттенъци на вкуса – от солено море до сладка ванилия.

Още през 1904 г. известният руски писател Антон Чехов споделя в писмо до литератора Борис Лазаревски спомените си за посещението си в Далечния изток. "Във Владивосток, в мирно време, в крайна сметка се живее нескучно, по европейски… Стридите по цялото крайбрежие са големи и вкусни".

В самата Русия тези стриди навлизат не толкова отдавна. В съветските времена местното население не ги възприема като вкусен деликатес и те просто не стигат до столицата. Затова пък японците ги купуват с охота на много ниски цени.

Руснаците ценят други мекотели – раци, трепанги, скариди, миди. Но в наши дни количеството на някои от тях и видовете риба са намалели, доставките на европейски стриди са скъпи и интересът към родното производство расте. В същото време логистиката е подобрена, благодарение на което сега те се продават пресни или сготвени не само в ресторантите в Далечния изток, но и в Москва и в Санкт Петербург.

Далекоизточните стриди имат поразително разнообразие на раковините. Освен красота и необичаен вкус, далекоизточната има и изобилие от микроелементи, включително цинк. Консумацията ѝ е препоръчителна при анемия, тъй като 6-10 стриди могат да задоволят ежедневната потребност от желязо. Те са богати и на Омега-3.

Пресните стриди вървят добре с лимонов сок, но могат да се гарнират и с изтънчени сосове и да се консумират с вино или твърд алкохол.

Най-много стриди в Далечния изток се ловят край бреговете на Сахалин, в Приморския и в Хабаровския край. Това са диви стриди, които виреят в естествената природа, затова те не се калибрират по международната система като изкуствено отглежданите, и в зависимост от мястото, където се ловят, се делят на няколко вида. Ето какво ви препоръчваме да пробвате.

5 вида далекоизточни стриди

1. Хасанска стрида – най-красивата

Тя се смята за най-красивата от всички далекоизточни стриди, но и най-трудната за ловене. Това мекотело обича да седи дълбоко под водата по скалисти дъна, където има бързо течение.

Ловят ги водолази в Амурския залив и в залива Петър Велики, недалеч от Владивосток край село Хасан (оттук идва и името им). Те се отличават с вълнообразна раковина, чиято форма се дължи на силните морски течения.

Черупките им са с различен оттенък – от белоснежен до тъмномаслинен. Самото месо е кремаво на цвят. Средният размер на тези стриди е 100-200 г., но някои екземпляри тежат почти 400 г.

Как да консумирате: стридата е с подчертан морски вкус и прилича на краставица – дори хруска при ядене. Препоръчва се да се консумира в свеж вид и без термична обработка.

2. Императорска стрида - солена

Императорските стриди се добиват в северната част на залива Петър Велики, затова понякога ги наричат стриди от залива Петър Велики. Други названия на тази стрида са перлена или руска.

Отличават се с леко-сплесканата си и гладка форма на раковината. Това се дължи на факта, че обитават плитководни заливи със слаби течения.

Крехката им и лека раковина е със светлобежов цвят и се отваря много по-лесно от редица други стриди. Средното ѝ тегло е 150 г. На вкус е по-солена от събратята ѝ с лек сладникав оттенък.

Как да консумирате: императорската стрида върви със сос от бяло сухо вино, лук шалот, босилек и пармезан. Съчетава се добре и с цитрусов ликьор.

3. Стрида Ромаринка – най-сочната

Стридата Ромаринка се лови от водолази в Амурския залив. Тя е хибрид между императорската и хасанската стрида. Горната ѝ черупка е вълниста, а долната е плоска.

Тежи 150-200 г. и е с най-добро съотношение между теглото на раковината и количеството месо (около 15%). На вкус прилича на хасанската стрида. Любителите на изисканите ястия улавят във вкуса ѝ орехово-маслени нотки и леко морско послевкусие.

Как да консумирате: тази сочна, месеста стрида в свеж вид се съчетава добре с лимон или със соев сос. Върви най-добре с бяло вино или шампанско. Месото ѝ може да се обработва и термично и да се използва за основна съставка в салати и супи.

4. Соловьовска/Анивска стрида – идеална с водка

Тези диви стриди се ловят от водолазите в екологично чистия район недалеч от село Соловьовка на остров Сахалин в Анивския залив на Японско море. Затова ги наричат Соловьовски, Анивски или Сахалински. Заради удължената форма те приличат на лодка със зеленикав оттенък, който се дължи на факта, че стридата обитава места с много водорасли. На тегло достига 200-300 г. Японските туристи, които посещават Сахалин, не пропускат възможността да си купят този вид стрида.

Как да консумирате: стридите са солени, затова с тях вървят силни напитки – например, водка.

5. Посетска стрида – огромна

Посетските стриди се отнасят към стридите-гиганти. Средното им тегло е 600 г, а дължината на раковината достига 25 см. Особено големите размери достигат тегло 1,5 кг. Те живеят в югозападната част на Японско море на подводни хълмове, чиято долна част е заровена дълбоко в тинята. Външният вид на тази стрида прилича на обикновен камък, затова само професионалисти могат да я различат под водата.

Как да консумирате: месото на тази стрида е много нежно, а вкусът ѝ е сладникав. Поднася се с бира или бяло сухо вино.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви