Има ли шоколад в СССР?

Кухня
ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН
Вкусът на съветското детство наистина се състои от шоколадови блокчета, шоколадови фигурки и шоколадови комплекти.

Много от любимите днес шоколади на руснаците са изобретени в съветските години и дори по-рано. "Альонка", "Вдохновление", "Стратосфера", "Красная шапочка", "Мишка на севере" – тези и много други шоколади предизвикват пристъп на носталгия у руснаците, родени в СССР. И така, защо шоколадът от съветското детство изглежда по-вкусен от днешния?

Как се появява шоколадът в СССР

Шоколадът пристига в Русия от Европа през XVIII в. и веднага става популярен.

В началото на XX в. в Русия вече има стотици фабрики за шоколад. Най-известните от тях са "Дружество на синовете на А.И. Абрикосов", "Фабриката на Айнем", "Търговски дом Сиу и Ко." (повече за историята на шоколада в Русия можете да прочетете тук).

Шоколадът обаче е много скъп и недостъпен за повечето хора.

След Болшевишката революция от 1917 г. и Гражданската война (1918-1923 г.) шоколадовите фабрики са национализирани и получават нови имена, които са известни и до днес. "Бабаевски", "Красни Октябър", "Болшевик", "Рот Фронт" и други, за да назовем само някои от тях.

По време на Втората световна война фабриките за сладкарски изделия, разположени близо до фронта, са евакуирани в тила: Пенза, Новосибирск, Самара (тогава Куйбишев) и много други градове и региони на страната. Оттам шоколадовите блокчета, заедно с други продукти, се изпращат на войниците на фронта.

Истинският възход на шоколадовата индустрия започва едва след войната. Производството в СССР нараства с всяка изминала година. През 1913 г. вносът на какаови зърна в Руската империя възлиза на малко над 5000 тона (което се равнява на около 30 грама за всеки човек в страната!), през 1938 г. – на почти 15 000 тона (около 90 грама на човек), през 1987 г. – на 148 000 тона (което е повече от 500 грама на човек!).

В крайна сметка съветският шоколад дори излиза на чуждите пазари. През 1970-те и 1980-те години цифрите се равняват на около 4 600 тона сладкарски изделия.

Защо съветският шоколад е толкова вкусен?

Хората, които са израснали в СССР, си спомнят вкуса на ТОЗИ шоколад. Въпреки че има недостиг на много стоки, с шоколад човек може да се сдобие по всяко време, а и е сравнително евтин. Разбира се, преди празници като Нова година и 8 март най-популярните шоколадови комплекти изчезват от рафтовете.

През останалото време почти във всеки магазин за хранителни стоки има местни шоколади, произведени по държавния стандарт (ГОСТ), като се използват само естествени съставки. Няма конкуренция между фабриките и всички те произвеждат в съответствие с държавните указания. Да, има браншови награди и призове, но няма нужда да се мами със структурата или теглото на стоките. Шоколадите са еднакви както в Москва, така и в Хабаровск.

Палмовото масло е внесено експериментално за първи път в СССР през 1961 година. Но едва в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век то започва да се използва системно в хранително-вкусовата промишленост. Въпреки това количеството му също е регулирано от ГОСТ.

В същото време какаовите зърна са с високо качество. Те се внасят от африканските страни, в замяна на което Съветският съюз строи фабрики и хидротехнически съоръжения.

Любими съветски шоколадови изделия днес

Може би в Съветския съюз не е имало човек, който да не познава вкуса на шоколад "Альонка". Знаете, онзи с момичето с шал на опаковката.

Първият съветски млечен шоколад е пуснат на пазара през 1965 г. и е обичан от цялата страна, благодарение на деликатния си вкус и достъпната си цена.

Шоколадът "Вдохновление" с изобразен на опаковката Болшой театър се появява през 1967 година. Това е първият порционен шоколад в страната, като всяко парче е опаковано в отделно фолио.

Най-популярни и желани са шоколадите "Мишка на севере" (започват да се произвеждат през 1939 г. в Ленинград [сега Санкт Петербург]), "Красная шапочка" - вафлички с орехов пралин и шоколадово покритие (произвеждани от 1955 г. във фабрика "Красни Октябър"), "Стратосфера" и "Суфле" (произвеждани от 1936 г.).

През 1970-те години по рафтовете на магазините се появяват големи шоколадови блокчета, наречени "Гъливер" - с размерите на няколко обикновени. Те също са с вафлен пълнеж. По правило родителите подаряват на децата си такива шоколади за празниците.

Освен това в Съветския съюз също се произвежда дореволюционен шоколад. Най-известни са "Мишка Косолапи", "Цитрон" и "Ну-ка, отними". Те все още могат да се намерят във всеки руски магазин.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: