ФОТОГАЛЕРИЯ: Вижте първото висше учебно заведение за жени в Русия

В края на XIX в. руските жени активно се стремят активно да получат висше образование, но в родината това е невъзможно и много от тях заминават в чужбина. Постоянно се увеличава и броят на селските училища, а учителите мъже не достигат. Император Александър II е против образованието на жените, но въпреки това го убеждават, че е необходимо да се създаде учебно заведение от университетски тип.

През септември 1878 г. в Санкт Петербург се откриват женски курсове. Техен първи директор е професорът и племенник на декабрист Константин Бестужев-Рюмин, затова курсовете санаречени бестужевски, а студентките и випускничките – бестужевки.

До голяма степен появата на курсовете е заслуга на общественичката Надежда Стасова, която оглавява женското движение в Русия и се преборва жените от дворянското съсловие да могат сами да печелят прехраната си. Тя е кумир и пример за подражание на много курсистки. Още през 1870 г. Стасова успява да издейства откриването на първите общи публични лекции за мъже и жени в Петербург - владимирските курсове.

Обучението в курсовете е платено, приемни изпити няма, а за записване в тях е необходимо да си на 21 години и да си завършил гимназия. Ако интересът за курса е много голям, от значение са и оценките в дипломата. Бестужевките от провинцията наемат стаи, по-често по две, защото така е по-евтино.

Първата жена, завършила курсовете, която впоследствие сама става преподавател в тях, е Надежда Гернет (на снимката тя е на занимания по геометрия). Гернет е и втората жена математик в Русия, получила докторска степен. (Първата е София Ковалевская, която, за да получи висше образование, е принудена да сключи фиктивен брак и да следва в чужбина).

Курсистката Елизавета Дяконова, една от първите руски феминистки, си спомня, че много девойки активно участват в обществения живот и имат общи интереси със свободомислещите и революционно настроени студенти от университета. Само че не всички по идеологически съображения – много от тях, само за да се омъжат.

Бестужевките се интересуват не само от наука и политика, но и от изкуства. Те дори имат собствен театрален кръжок.

През 1886 г. държавата решава да преразгледа въпроса за висшето образование на жените и за няколко години спира приема в курсовете, но скоро го възобновява. (На снимката е семинар на професор Гернет).

През 1903 г. за първи път жени химички завършват тези курсове (през същата година Мария Кюри със съпруга си вече е получила Нобелова награда за изследване на радиацията). През 1911 г. Николай II разрешава на випускничките на курсовете да получават университетски дипломи на равни начала с мъжете. Това е истински пробив.

Само за 40-годишната си историята курсовете дават образование на близо 10 хил. жени. След революцията бестужевските курсове са асоциирани към Петроградския университет, а по-късно се сливат с него.

В Англия, между другото, малко преди бестуженските курсове – през 1869 г., се появява специално висше образователно учреждение в Кембридж, където се открива "Гъртън Колидж". В него има само 5 студентки, а през  1879 г. подобно учреждение се появява и в Оскфорд.

В САЩ жените получават правото на висше образование през 1853 г., във Франция -  през 1863 г., а университетът в Цюрих допуска слушателки още през 40-те години на XIX век. В Германия едва през 1896 г. жените получават право да се явяват на зрелостни изпити, а по-късно са допуснати на занятия в университетите. Правото на висше образование за жените е утвърдено чак от Ваймарската република през 1913 година.

Разберете и къде са печатани първите руски книги!