Сръбските парламентарни избори: факти, спекулации и „руският фактор“

Reuters
Както гласи известният афоризъм на Козма Прутков: ако прочетеш надпис „бивол“ на клетката на слона, не вярвай на очите си. Проблемът е, че политическият живот в Сърбия е един зоопарк, в който на почти всички клетки пише „слон“, а какво има вътре, само един Бог знае.

Това е аналитичен материал, провокиран от проведените неотдавна парламентарни избори в Сърбия, който на практика се състои от опровержения и разобличения. И това не е вина на автора, който, както може да се стори на читателите на пръв поглед, иска да опровергае всичко подред – това е самата реалност в съвременна Сърбия.

Първо опроверженията

Сръбските медии и тиражиращите техни информации руски средства за масова информация твърдят, че на изборите на 24 април и повторния вот в 15 избирателни секции „решителна победа“ е извоювал действащият премиер Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП). На практика обаче коалицията на СПП „Александър Вучич – Сърбия побеждава“ получи с 39 места по-малко, отколкото на предишните избори.

Така Вучич и коалицията му си осигуриха абсолютно мнозинство от 131 от общо 250-те места в Скупщината. Премиерът обаче очевидно нервничеше и направи няколко противоречиви изявления, в които се говори за заплаха от „цветна революция“ и „украински сценарий“. Защо му е да го прави, ако действително всичко се развива в негова полза?

На практика в предишния парламент (2014-2016 г.) нямаше опозиция и алтернатива на управляващата партия. Така Вучич успя да прокара няколко много непопулярни проекта, като например ратифицирането на договора за логистична подкрепа на НАТО. Сега обаче нещата стоят другояче.

Свои представители там успя да вкара Радикалната партия на оправдания от Хагския трибунал Воислав Шешел (8,10%), както и опозиционното движение „Стига толкова!“ на бившия финансов министър Саша Радулович (6,02%).

В парламента влезе и патриотичната коалиция „Врати-ДСС“ (5,03%), която за малко да остане извън борда: преди повторното гласуване на 4 май, назначено от Централната избирателна комисия заради редица нарушения в 15 избирателни секции из цяла Сърбия, на коалицията не ѝ стигаха около 75% от един глас, за да мине прага от 5%.

Трябва също да се има предвид, че коалицията около партията на Вучич е доста по-нееднородна, отколкото в предишната Скупщина. В нея влиза и неотдавна създадената Сръбска народна партия (СНП) начело с Ненад Попович. Попович е бивш член на ДСС и дълги години бе зам.-председател на парламента, като отговаряше за връзките с Русия. Той е живял и учил в Русия, добре познат е в руските политически и бизнес кръгове и сам се определя шеговито като „дългата ръка на Москва“.

Преди изборите Попович се закле пред избирателите си, че ще подкрепя Вучич само дотогава, докато той запази курса на неутралитет и укрепване на отношенията с Русия. Ако премиерът тръгне да влиза в НАТО, да признава независимостта на Косово или да се присъединява към европейските санкции срещу Русия, Попович обеща да излезе от управляващата коалиция.

Друг въпрос е, че цената на подобни обещания, дадени в разгара на предизборната надпревара, по правило не е висока. Но фактът си е факт – в новия парламент на Сърбия ще има опозиция по всеки вкус и цвят, включително вътрешна опозиция в управляващата коалиция.

В първите часове след изборите някои западни медии, а след тях и руските, съобщиха, че „Шешел клекна“. Конкретно те визираха изявление на лидера на радикалите за възможен съюз с управляващата партия. Действително, той не отхвърли възможността за съюз с Вучич. Но какво каза той дословно?

„Готови сме да си сътрудничим с всяка партия в правителството, ако тя е против приемането на Сърбия в ЕС и НАТО“, заяви Шешел. Като се има предвид, че приемането на Сърбия в ЕС (без тя да се присъединява към НАТО) бе една от основните точки в предизборната програма на партията на Вучич, за алианс между радикалите и управляващата партия не може да става и дума.

Като цяло трябва да се знае, че Воислав Шешел като човек не е склонен на коалиции и съюзи, просто защото такъв му е характерът. Той постоянно търси врагове в близкото си и далечно обкръжение. Показателно е, че поддръжниците му го наричат „вожд“ или „войвода“.

Някои констатации

Реалният победител на проведените неотдавна избори в Сърбия стана лидерът на движението „Стига толкова!“ Саша Радулович. Не по брой получени гласове, но безусловно – по репутацията, която той си изгради по време на предизборната кампания и следизборния хаос. Радулович получи общо 6.02% или 16 места в парламента, което е сравнително малко, но за една нова политическа партия това е един много добър резултат.

В големите градове и по-специално в Белград Радулович показа по-добър резултат от управляващата партия. Предизборната му кампания, без съмнение, беше най-креативна; той не нападаше останалите опозиционни партии, за разлика от Шешел. За мнозина бе изненада, че Радулович се включи в организираните от „Врати“ и ДСС масови протести на 28-29 април.

Независимо от либералните си възгледи и ориентация към Запада, Радулович излезе на трибуната заедно с лидерите на патриотичните коалиции и подкрепи протеста против абсурдните решения на ЦИК.

Радулович е наричан американска креатура и това вероятно е истина – във всеки случай той дълго е живял, учил и работил в САЩ и Канада. Знае се, че от всички сръбски гости той е най-желаният в американското посолство. В същото време той не се бои да подкрепя сръбската патриотична опозиция – ако не изцяло, то поне по някои конкретни въпроси. Безусловно пред нас стои политик, който и по убеждения, и по лична харизма е близък до покойния Зоран Джинджич.

Либерал, който умее да се договаря с патриотите; „западняк“ по убеждение, който смята, че всички решения за интеграцията на Сърбия в наднационални структури като ЕС и НАТО трябва да се взимат от народа.

Друга констатация е, че на никои избори в Сърбия досега „руският фактор“ не е използван толкова силно. Както управляващата, така и опозиционните патриотични партии правеха всичко възможно, за да демонстрират близост с Москва. Позицията на Русия по този въпрос бе определена по-рано от зам.-председателя на Държавната дума Сергей Железняк.

Той каза, че Русия подкрепя всички сръбски партии, които са за укрепване на отношенията между Сърбия и Русия – както управляващи, така и опозиция. За съжаление, обаче, по мое лично мнение, тази позиция не бе удържана напълно, последователно и ясно – в навечерието на изборите К. Косачов и С. Железняк посетиха Белград, което бе изтълкувано от сръбските избиратели, благодарение на отразяването в местните мейнстрийм медии, като еднозначна подкрепа от страна на Москва за управляващата партия, макар че дневният ред и на двете визити нямаха пряко отношение към изборите.

По оценки на някои сръбски експерти тези посещения са можели да донесат на партията на Вучич още няколко процента от гласовете на онези избиратели, които до последния момент не са знаели за кого точно да гласуват.

Отделно внимание заслужават действията на сръбските политически маргинали, които паразитират за сметка на патриотичната идеология, най-вече партията „Трета Сърбия“. Сформированието, което не успя да събере и 0,5% от гласовете на изборите, разви невиждано активна дейност именно в руска посока.

Те измислиха следния „хитър ход“ – в руските медии (конкретно бяха задействани „Аргументи и факти“, интернет порталът ФАН и други ресурси) се публикува абсолютно субективна информация, представяща лидера на партията Мирослав Парович като единствения истински приятел на Русия в Сърбия, а коалицията „ДСС-Врати“ – като агентура на ЦРУ и световното задкулисие.

След това тази информация се препечатва на сръбски език, като се преподнася като позиция на руски официални лица, видни политолози, медии, близки лично до президента Владимир Путин. Автор на повечето от тези бележки е приятел на лидера на „Трета Сърбия“ – подвизаващият се в Белград млад руснак без определена професия Владимир Д. Зотов.

Очевидно е, че единствената цел и смисъл на подобни публикации бе да се подрине репутацията на „Врати-ДСС“. Както показаха резултатите от изборите, тези инсинуации не помогнаха на „Трета Сърбия“, но удариха сериозно репутацията на „Врати-ДСС“. 

Като цяло политическият живот в Сърбия прилича на зоопарк на абсурдите, където на всички клетки има надпис „Слон“. Впрочем табелите са няколко: „приятел на Русия“, „истински патриот“, „страдалец за народното благо“ – многократно повторени, с минимални изменения. Констатацията, която може да се направи след изборната буря, е следната: само времето ще покаже кой кой е. В Сърбия, без съмнение, има и истински патриоти и истински приятели на Русия, но, за съжаление, не липсват и самозванци…

Текстът се публикува със съкращения. Пълната версия можете да прочетете на сайта на РИСИ тук.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"