Прилича ли Елцин на мечка на този портрет?

Възложиха ми да нарисувам портрета на Елцин съвсем случайно - поне аз не съм молил. След изборите през 1996 г. в екипа на президента влязоха някои нови хора, по-специално прессекретарят Сергей Ястрембски. Той искаше да създаде нов имидж на президента за медиите, които по онова време бяха изключително критични към него. Ястрембски ми каза: рисувате хубави портрети, защо не нарисувате портрет на Борис Елцин?

Ръкостискането на Елцин

Винаги съм харесвал Борис Николаевич заради харизмата му и силната му енергия, която може много да повлияе. По-рано бях проектирал трофей и грамота за медийната президентска награда, създадена от Елцин. Именно тогава няколко пъти се срещнах лично с него самия. И си спомням историята, свързана с първото ни ръкостискане.

На прием в Кремъл ме заведоха при Елцин, за да се запозная с него. Когато той ми стисна ръката, бях много доволен и горд от себе си. Развълнуван от повода и шампанското, което бях изпил, напуснах рецепцията и се върнах в колата си, която беше паркирана на площад "Василиевски Спуск", недалеч от Кремъл. Влязох в своята "Нива" и докато затварях вратата, ръката ми се заклещи. Всички нокти бяха смачкани, навсякъде имаше кръв… Прекарах 20 г., лекувайки ръката си след нараняването. Едва наскоро успях да се отърва от гъбичките.

Актьор и мечка

Елцин не позираше за портрета си: рисувах го от мои рисунки и скици, както и от неговите снимки. Разбира се, хубаво е, когато човек позира лично за своя портрет, но да се направи по този начин също е забавно. Той беше непокорен човек и ми хареса. Абсолютно мразеше да позира за снимки. Попитах частните му фотографи защо не са направили официалните му фотографии, а те отговориха: "Всичко е подготвено отдавна, но той отказва, казва: "Няма да го направя" и това е всичко. Дори [дъщерята на Елцин] Татяна Борисовна не успя да го убеди".

Изобразих фигурата на Елцин, базирайки я на прекрасния актьор и приятел от детството ми Дмитрий Золотухин: той играеше в "Младостта на Петър Велики" и "Млада Русия". Изглеждаше като истински герой! И позираше на мои приятели художници за много портрети на различни герои. Но все пак трябваше да намерим типичната стойка на Елцин и я открихме: Елцин обикновено се опитваше да скрие, а не да покаже наранената си ръка.

Белият пуловер не беше моя идея: Елцин имаше такъв пуловер и беше сниман в него. Макар че и там имаше алюзия: към съветския филм "Цирк", в който известният актьор Столяров е изобразен да марширува по Червения площад в бял пуловер, с червени транспаранти, които се размахват зад него - по същество образ на епичен руски герой, на митична, богатирска сила... и така или иначе, не исках да рисувам президента в костюм.

Работих върху портрета в старо ателие в центъра на Москва. Случи се така, че по същото време рисувах и мечка, излизаща от бърлогата си. Един мой приятел отбеляза, че мечката и Борис Николаевич имат подобен поглед, което не беше умишлено! Но аз си мислех, че е така, както трябва да бъде, защото Елцин наистина имаше необяснима митична харизма - като мечка.

Довърших портрета и го занесох в Кремъл. Предаването се превърна в пълноправно събитие по протокол. Когато донесох портрета, към мен се приближиха няколко души в костюми с куфарчета в ръце. Казаха ми да отида на разходка за няколко часа. След това прекараха около три часа в разглеждане на портрета за някаква отрова или прах, провериха го и го сканираха по всеки възможен начин: трябваше да се провери всичко, с което държавният глава ще влезе в контакт. И Елцин, и съпругата му Найна Йосифовна харесаха портрета и той все още е в семейството им.

Владимир Соковнин (роден през 1955 г.), е народен артист на Руската федерация, член на президиума на Руската академия на изкуствата и почетен професор на Китайската академия на изкуствата.

Запознайте се с тези 5 важни руски книги за ГУЛАГ и Големия терор!