Подстаканникът, уникален руски държач за чаша

Legion Media
На какво се дължи популярността на т. нар. постаканници или държачи за чаши сред руснаците? Комбинацията от дългите разстояния и силната привързаност към пиенето на чай – и не само!

Не че в Русия има много земетресения, но един от най-известните прибори в страната пречи на чашите да падат от масата. Говорим за т.нар подстаканник – прочут руски държач за чаши. От руски думата се превежда като "под чашата". На практика, този прибор придава стабилност на самата чаша и предпазва ръцете от горещата ѝ повърхност. Това е идеална комбинация, ако решите да си пийнете чай, например докато пътувате във влака.

Министерска посуда

Сергей Вите

Масово се смята, че подстаканникът е изобретен от Сергей Вите (1849-1915), който през 1892 г. е транспортен министър на Руската империя, а по-късно става и неин първи премиер. Докато е млад, Вите започва кариера в жп транспорта и работи почти на всички възможни длъжности – от касиер до началник-гара.

Когато Вите става министър на транспорта, той въвежда подстаканниците като задължителен елемент от посудата при сервирането на всяка чаша чай в руските влакове. ЖП служителите и пътниците незабавно оценяват преимуществото на подстаканника: той се оказва много по-стабилен от обикновените чаши.

Лични вещи на Владимир Ленин

Но подстакалникът се появява в Русия много по-рано от железниците. Етикетът в Русия през XVIII и XIX в. позволява само дамите да пият чай от порцеланови чаши – мъжете са задължени да използват стъклени чаши. Руснаците обичат да пият чая много горещ и така благородниците често изгаряли ръцете си при допира с тънкото стъкло. Така че първите руски подстаканници се появяват в края на XVIII в. за пиене на топъл чай и не са с толкова широка основа.

Възможно е Вите да е модифицирал подстаканниците, за да ги използва във влаковете – вероятно е поръчал да се добави по-широка основа, за да станат по-стабилни. Може би ще се запитате защо просто не са използвали порцеланови чаши. През XIX в., освен по причини, свързани с етикета, който все още не позволява на джентълмените да пият от порцелан, порцелановите чаши са твърде скъпи, за да се оборудват с тях всички вагони. Така че подстаканникът става неизменен спътник на всеки руски пътешественик с влак.

Чай с пропаганда

Музей на всекидневието на съветските учени

През XIX в. подстаканниците се произвеждат на най-различни места, като основният материал за направата им е месинг или ламарина. Богатите семейства обаче имат скъпи сребърни подстаканници. В началото на XIX в. много руски дизайнери създават декорирани подстаканници, като сред тях е дори прочутият ювелир Карл Фаберже (1846-1920).

Подстаканник

Масовото производство на подстаканници за железниците обаче е монополизирано от бизнесмена Александър Колчугин (1839-1899), който съсредоточава производството си в Колчугино, Владимирска област, така че в общи линии всички подстаканници за руските железници идват от едно и също място. След революцията заводът е национализиран, но продължава да работи.

През 1930-те години и след това СССР увеличава сериозно дължината на пътническите жп линии, което означава, че и производството на подстаканници се развива в огромни мащаби. През 1950-1970-те подстаканниците се произвеждат масово в 15 фабрики на територията на СССР, като повечето се правят от ламарина или мелхиор (алпака).

Подстаканник

Същевременно този аксесоар започва да изпълнява и агитационни функции. Страничните части на подстаканника са щамповани с изображения, посветени на важни дати от съветската история, градовете на СССР, известни съветски личности или открития – например първият полет на "Спутник" през 1957 г. е една от класическите декорации.

Във всеки руски влак и до днес има подстаканници. Те вече са изгубили агитационната си роля (с изключение на логото на "Руските железници" на някои от тях), но остават част от една традиция в руските железници, която вече е на повече от 100 години!

Т. Лвова, шафнер във влака Тинда-Москва

Разкриваме ви тайната на това как се правят известните руски подстаканници!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"