Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Наред с тулските пряники, самоварите се смятат за един от символите на гр. Тула (180км южно от Москва), където те масово започват да се произвеждат от края на XVIII век. Въпреки това първото споменаване на "водогрейната машина" историците намират в документи от 1740 г. – става въпрос за меден самовар, произведен в уралския завод от предприемачите Демирови в гр. Суксун.
Първите самовари използват твърдо гориво. Те са снабдени с тръби и горелки. За затопляне на водата се използват различни материали: дървесина, въглища или борови шишарки. Разбира се, за разлика от дървесината, шишарките изгарят бързо, но пък добавят аромат на борови иглички към водата. Подобни уреди се ползват и до днес, но боровите шишарки се добавят към основното гориво, едва когато водата е на път да заври.
Самоварът се радва на блясък, само ако е добре полиран. Някога те са почиствани само с абразивни материали – фин влажен пясък или пепел. Работа вършат дори избелените тухли. За да се почисти обаче добре един самовар, изисква много време – следователно с това хората се занимават само преди празници.
Те се различават не само по дръжките и кранчетата си, но и по форма. Най-евтините обикновено са под формата на цилиндър. След тях идват такива на чаши, топки, вази и яйца – има дори такива с форми на животни или валенки (традиционни руски ботуши). По време на Страстната седмица на масата се поставят яйцевидни самовари. Популярни са и онези за пътуване – с правоъгълна или квадратна форма и подвижни крака.
В началото на XIX в. цената на самоварите зависи от масата на материала. Те първо се правят от мед, но спират да работят скоро след почистване, Така че занаятчиите преминават към месинг, мелхиор и томпак.
Голямата маса е косвено свидетелство за качеството на самовара: дебелите стени служат по-дълго, отколкото тънките, а водата вътре изстива по-бавно – а и по-трудно се появяват вдлъбнатини по корпуса.
Най-често срещаният обем на самовара е 3-8 литра. По-малките се срещат рядко, тъй като са сложни за производство и съответно са по-скъпи. Самоварите за една чашка се наричат "егоист", за две – "тет-а-тет".
Известно е, че децата на император Николай II през 1909 г. тулските майстори изготвят 5 самовара с обем от една чаша. Формата на всеки от тях е уникална. Днес можем да ги видим в музея "Тулски самовари".
Най-големият работещ самовар в света побира 555 литра вода и може да "напои" на един път 2220 души. Височината с тръбата му е 2,5 метра, а без нея – 1,72 метра. Негов автор е Александър Новокшонов. Самоварът е изработен от неръждаема стомана през 2014 г. в Перм и е отбелязан в "Книгата с рекордите на Русия".
През 2004 г. на аукциона Sotheby’s за такава сума беше продаден самоварът "Леший", изготвен от легендарния бижутер Карл Фаберже през 1899-1908 г. За украса е използвано сребро, позлата, а корпусът е покрит с алуминиеви елементи и щампи. След продажбата той се върна в Русия.
Можете да ги видите в родината на самовара – в гр. Суксун, Пермска област, и в Тула, разбира се. Четириметров бронзов красавец е положен в бившия търговски град Елабуга. Има паметници също в Кунгър и в Городец.
Изглежда, че от момента на изобретяването си самоварите не са губили позиции в руското изкуство – и си остават един от най-атрактивните домашни атрибути, нещо като символ на домашния комфорт. Те са обезсмъртени върху платната на много художници, а по-късно и във фотографии. Днес отново са представяни активно от потребители в Instagram.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
