Хамството отдавна се възприема като уникален руски феномен. Терминът често попада в списъци с руски думи, невъзможни за превод на чужди езици.
Съветският писател емигрант Сергей Довлатов разказва за слух за друг известен съветски емигрант, писателя Владимир Набоков, в есето си "Това непреводимо хамство". Набоков се опитва да определи какво е това хамство пред своите американски студенти, изучаващи славистика в университета "Корнел". Думите "арогантност", "грубост" и "наглост", които той използва, просто не са достатъчни, за да обхванат многото аспекти на термина. В крайна сметка Довлатов дава своето собствено обяснение: "Хамството не е нищо друго освен грубост, арогантност и наглост, умножени по безнаказаност".
Не е ли обаче това прекалено? Не се ли опитваме да създадем феномен от нищо? Дали хамството е уникално руско нещо? Няколко автори на Russia Beyond "претеглят" думата и нейното значение.
Георги Манаев
На руски език думата хам произлиза от името "Хам", което носи синът на Ной в Библията. Поради неприличното си поведение Хам е прокълнат от баща си да бъде "слуга на слугите". В руския език от края на XVIII в. с тази дума започва да се обозначава нещо от нисък клас. Руските благородници презрително използват тази дума за представителите на по-ниските слоеве на обществото - крепостни селяни, лакеи и др.
В съвременното руско общество обаче хам е просто много груб човек и отвратителен в своето хамство (от хам). Каква е тогава тънката граница между хамство и "грубост"? Е, човек може да бъде груб към колегите си, към семейството или приятелите си, но грубостта се превръща в хамство, когато човек отрича правото на събеседника си на достойнство, когато пренебрегваш колегите си и ги свеждаш по-ниско, като ги третираш като по-нискостоящи. Ето защо това е много по-болезнено, отколкото просто да бъдеш груб.
И всъщност, като се върнем на думата хамство, да се отмъщава със същата енергия, се приема пак за хамство. "Притеснявам се, когато се случи хамство“, казва руският шахматист Виктор Корчной и това вероятно е съвсем естествено.
Александра Гузева
Неотдавна интернет изданието "Медуза" публикува мнение за хамството въз основа на социологическо изследване. В него се посочва, че хипертрофираната форма на хамство все още съществува в родилните домове. Това ме кара да вярвам, че хамството не е само "арогантност и наглост, умножени по безнаказаност", то е насочено и към абсолютно беззащитен и безпомощен човек. Било то жена, която ражда, или пък възрастен човек, който не може да плати билета си за автобуса или не може да се движи по-бързо, или човек в държавна институция, чийто живот може да зависи от настроението на персонала зад прозореца и от това дали тези служители са склонни да издадат необходимите документи.
Великият руски сатирик Михаил Зошченко силно осмива хамството в своите разкази. Той ще изобрази новосъздаденото съветско общество, в което вчерашните бедни и преследвани работници или селскостопански работници са се превърнали в "управляващата класа" с едно движение на перото. От този момент нататък те усещат неочакваната си сила и правото да я изразят, особено когато става дума за бивши благородници. За това се говори и в брилянтния роман на Михаил Булгаков "Кучешко сърце".
Даниел Чалян
Основният фактор, водещ до необходимостта да бъдат създадени специфични концепции за културата, е наличието на среда, в която подобно състояние може да процъфтява. Някои човешки качества стават по-силно изразени от други. Това би превърнало неща като гостоприемството и недоверчивостта в хамството и десетки други черти в еднакво правдоподобни кандидатури за "вродени" черти. Интересното е обаче, че руснаците са склонни да претендират за собственост върху някои от тях, но не и върху други.
Според мен всички твърдения за уникалност са еднакво безпочвени. И макар да съм категорично против митологичните самотълкувания, няма дим без огън. Начинът, по който описвате себе си, е вашата култура. Повдигането на темата е доказателство, че фиксацията изисква по-голямо внимание. За мен хамството е безпорядъчният начин, по който "простосмъртните" селяни (т.е. всеки, който не е цар, олигарх или близък до правителството) се борят, за да претендират за нещо в държава, която никога не се е грижила много за тяхното благосъстояние.
Като се има предвид специфичният характер на това как богатството е било исторически концентрирано тук, руснаците постепенно са се научили да се грижат само за себе си, което пък от своя страна създава общество, което не функционира като единна единица; т.е. базирано около основна мисия и разбиране, че съвместната работа е по-добра за цялата нация. Казано по-просто, неща като благоприличието пресичат класовите линии в някои страни, но често не и в страна, където всеки, който няма влияние, трябва да се бори за себе си и така получавате няколко различни манталитета.
В тази обстановка на безпомощност, безпорядък и липса на гаранции или израстване в обществото, масите развиват културната черта на злоупотреба помежду си във всекидневните си взаимодействия. "Никой няма да отговори на потребностите ми, така че трябва да си пробивам път към по-топло място и по-голямо парче от пая. И ако не мина напряко и не настъпя хората, самият аз ще загубя." Това ми идва наум за хамството. Става дума за безнадеждни маси без власт, които са противни, защото се чувстват предадени и злоупотребяват с малкото власт, която имат един над друг. Това е повече от само грубост, защото изисква повече контекст – един от тях е свързан специално с руското класово съзнание.
Представете си ситуация всеки за себе си: Годината е 1997-а. Действието се развива на автобусна спирка. Студено е. Неподдържан автобус се поврежда някъде по пътя от депото до спирката, където вече са се събрали много хора. Шофьорът, на когото му плащат малко, мързеливо го оправя, след което пристига късно. Тълпа от 25 души, които в по-голямата си част са правнуци на истински селяни, започват да спорят за реда на опашката; повечето не си и спомнят времето, когато да се подредиш на опашка е било полезно. Масата от хора не се подреждат, а приличат на мастилено петно, погледнати отгоре. Някой от тълпата отказва да загаси цигарата си. Възрастна жена се оплаква грубо. След това мъж нарича пушача "хам". Пет или шест души се опитват да се промушат през малката врата, докато си разменят разгорещени думи. Тясното място води до ужасно задръстване и така още повече се бави качването в автобуса на всички чакащи. На всичкото отгоре 90% от хората в тази тълпа са ниско платени, докато хората само на две нива над тях водят охолен начин на живот. Всички са стресирани и ядосани.
Сега си представете опашка за автобус в Япония или Швеция и съпоставете случките с наличието на закони и защита на правата на личността в тези страни, а също и със заплатите там и ще получите своя отговор. Ако някой нарушава протокола в Токио или Стокхолм, пострадалият просто стои с широко отворени очи, а не нарича другия "хам". Защото чувството им за добро и зло се подхранва от определени държавни гаранции, които осигуряват тяхната порядъчност наред с високото равнище на живот. И изглежда напълно нелогично този договор да бъде нарушаван: защо да се злоупотребява с правилата, ако те действат и се прилагат към всички еднакво? Не и в Русия, те не правят така.
Следователно, за да отговоря на първоначалния въпрос, според мен хамството е по-специфичен, точен термин за означаване на грубост (грубость), в чийто основен набор са залегнали исторически и етнологични предпоставки, които грубостта сама по себе си не предполага. Според моя опит тази черта на характера е доста разпространена в Русия. Културите не прибягват до използване на отделни понятия без причина.
Хамството не е специфична руска черта, него без съмнение го има и в други общества. Работата е там, че руснаците, колкото и странно да изглежда, намират утешение в това, сякаш установяват, че то решава някак си проблема.
Анна Сорокина
Хамството е международно явление. В Русия обаче може да се сблъскате с него дори на места, където се предполага, че хората се държат учтиво един към друг. Например отивате в магазин, за да купите скъпа стока, телевизор или пералня, и вместо усмивка и помощ от асистента в магазина чувате "разкарай се, виж в Google каквото ти трябва и после ела". Или влизате в офиса и охранител, вместо да каже "здравейте", започва да ругае и да разпитва кой сте. Някои хора просто са в лошо настроение или са лошо възпитани и не мислят за другите. Работата е там, че в Русия може да се сблъскате с хамство напълно неочаквано.