Как руснаците избират имена за децата си

Русия има популярен виц за дете с традиционно име, като например Иван, и как той е черната овца в училище. В наши дни всичките му съученици имат имена, които звучат "екзотично" за руското ухо, като например Марк, Платон и Мирослав. Освен това, момиче с някога популярното име Олга днес се губи измежду Аврори, Атини и Мии, които изобщо не са руски имена.

Все повече руски родители предпочитат западни имена, като Симон или Оливия. От друга страна, има и тенденция децата да се кръщават с архаични славянски имена като Святогор или Феврония. На фона на глобализацията и засилващия се интерес към историческото минало на Русия, можете да намерите в една и съща стая смесица от деца, кръстени едновременно на славянски народни герои и холивудски звезди.

Разбира се, в миналото нещата са стояли другояче. Как са избирали руснаците имената на децата си преди десетилетия и столетия?

Религиозното влияние

В продължение на векове руснаците имат две имена. Едното се дава при раждането, а другото – при кръщаването в християнството. Първото е официално име – това, с което наричат човека в реалния живот и в официалните документи. Второто, кръщелното име, е по-интимно и е нещо като тайно име, известно само на Господ. С това име Бог "общува" с човека при молитва и в църковния живот.

В Стара Русия хората не празнуват рождените си дни. Точно обратното, празнуват своите т.нар. имени дни, посветени на светия им покровител (има имена, които се почитат по няколко пъти годишно).

Основното правило при избора на име е да се гледа Православният църковен календар и да се види кой светец се почита на конкретна дата. Да се кръсти дете на светец се смята за благочестиво дело, защото хората вярват, че той/тя ще покровителства детето. Ето защо, при кръщението свещеникът проверява календара и дава на детето ново име, което съответства на датата.

Сред аристокрацията е нормално фамилните имена да се ползват за светски нужди. Правилото се спазва от Рюриковичи в Средновековието, както и от първите Романови в края на XVI век. Преди управлението на Петър Велики (и радушното приемане и въвеждане на европейските обичаи и маниери по негово време) често се използват едновременно и светските, и църковните имена, особено тъй като Църквата отговаря за регистрирането на ражданията и смъртта.

"В историческите източници използването на две християнски имена се среща не само сред членовете на аристокрацият, но и сред хора, които не са с толкова благородническо потекло  и дори сред нископоставени чиновници, търговци, занаятчии, селяни и крепостници, вдовици и девици, млади и стари", пишат учените Анна Литвина и Фьодор Успенски в свое проучване на двойните руски християнски имена.

Мода на европейските имена

Петър Велики променя традицията на двойните имена и въвежда по-голям избор от имена, включително такива в европейски стил. Един от най-известните примери са синовете на най-близкия приятел на Петър, Александър Меншиков, които са кръстени Петър-Лука и Павел-Самсон.

От края на XVII в., обаче, тази традиция започва да избледнява и от идването на власт на цар Алексей и Петър Велики руските управници престават да използват вторите си имена. В същото време много чужденци идват в Русия и се покръстват в православното християнство, като приемат нови и понякога необичайни имена.

Рожденото име на императрица Екатерина I, съпругата на Петър Велики, е Марта Скавронская. Екатерина Велика е родена като София. В същото време, Петър кръщава дъщерите си Елисавета и Анна – имена, които не са ползвани в династията Романови преди това (и не са добре познати в Русия). Когато тези жени наследяват трона, обаче, имената стават популярни и все още остават такива.

Древни имена като Иван и Василий, които са популярни сред царете преди, вече не се радват на популярност сред управляващата фамилия, а от XVIII в. на трона има трима Петъровци, Павел, а след това двама Александровци и двама Николаевци. Тези имена в крайна сметка се разпространяват и сред обикновените хора.

Съветският подход към руските имена

Революцията през 1917 г. преобръща страната наопаки, а промените засягат и традициите и тенденциите в избора на имена. Като част от съветската антирелигиозна кампания имената вече не са обвързани с църковния календар, въпреки че някои вярващи продължават да следват календара тайно, без да празнуват имените си дни открито.

Появяват се нови имена, които по-добре подхождат на съветската култура. На първо място, броят на Владимировците (кръстени на революционния лидер Владимир Ленин) нараства сериозно, а от 1932 до 1950 г. Владимир е сред най-разпространените мъжки имена. В същото време се появяват и някои модификации на "Владимир Ленин". Има деца, кръстени Вилен (В.И. Ленин), Владен (Владена – за момичета) и Нинел (Ленин, прочетено наобратно).

Има и други революционни имена, някои доста креативни, а други – доста странни. Например появява се рядкото, но много съветско име "Даздраперма" – съкращание от "Да здравствует первое мая“ (Да живеее първи май). "Сталик", "Сталив" и "Стален" са кръстени на Йосиф Сталин. А името "Мелс" идва от първите букви на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Името "Елина" се появява след почти пълната електрификация на СССР.

Деца се кръщават и в чест на чуждестранни комунисти: момичета – Роза и Клара (на Роза Люксембург и Клара Цеткин), а момчетата – Карл и Ернст (на Карл Маркс и Ернст Телман).

Съветските граждани си измислят и креативни имена, съставени от основните елементи от периодичната таблица: Радий, Волфрам и др. Има даже и географски имена като Волга. След 1961 г. и полета на Юрий Гагарин в космоса името Юрий става невероятно популярно, следвано от Валентина в чест на Валентина Терешкова – първата жена в космоса.

В същото време съветската епоха неочаквано дава тласък на нов интерес към миналото на Русия, особено народните приказки от предхристиянския период и имена, които не са включени в църковния календар. Нов живот получават някои старомодни славянски имена, като например Святозар.

Защо в Русия има толкова много гръцки имена

Александър, Алексей, Анатолий, Андрей, Васлий, Евгений, Николай – всички тези емблематични руски имена всъщност са с гръцки произход. Дори Иван е форма на гръцкото име "Йоан". Обяснението е просто. Руската православна църква приема традицията от византийската гръцка църква и хората се кръщават на гръцки светци.

Едва когато минават много години и се появяват руски светци с истински руски имена (Олга, Владимир, Борис и Глеб) те се разпространяват из страната.

И все пак, около половината от съвременните руски имена са с гръцки корени. Между другото, през 2022 г. гръцкото име Александър е най-популярното мъжко име за новородени (а София – за момичетата).

Някои хора, обаче, все още проверяват имената в църковния календар. "Когато си мислех как да кръстим дъщеря ни, проверих кой светец се почита на рождената ѝ дата в календара и нямаше нито едно женско име. Така че избрах име, което ми хареса, и просто отбелязахме друга дата, която отговаря на този светец", казва 33-годишната Елена.

Въпреки това много хора избират имената по лични предпочитания или следват традицията да кръщават децата на бабите, дядовците и роднините. "Аз се казвам Сергей, а баща ми беше Борис. Дядо ми беше Сергей. Исках да кръстя сина си Борис, но жена ми не харесва това име, така че избрах Антон – името на прадядо ми. Синът ми реши да не следва традицията и кръстиха сина си на дядото на жена му", казва 63-годишният Сергей.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви