Тайните на кефира: здравословна и слабоалкохолна напитка за деца и възрастни

Кухня
МАРИЯ БУНИНА
Сред най-любимите ми детски спомени са онези летни дни у баба, когато връщах стъклените бутилки от кефир, за да ми върнат депозита, с който след това си купувах сладолед. Вече не правят такива бутилки, но вкусът на кефира от детството ми все още е жив.

Кефирът е ферментирала млечна напитка от зърна, съдържащи бактерии и мая. Той е много популярен в Русия – както сред децата, така и сред възрастните. Част е от менюто в детските градини и болниците. Радва се на популярност и сред хората, които искат да отслабнат или пък да преборят махмурлука.

Въпреки че кефирът има кисел и малко горчив вкус, напитката е освежаваща и здравословна. Прави се от краве, козе или овче мляко. Малко руснаци могат да ви кажат имената на всички съставки и точно как се прави кефирът, но всички се гордеят с тази национална напитка.

Кефирът води началото си от планините на Кавказ. В миналото там той се правел в торби от козя кожа, които хората окачвали близо до входната врата. Всеки, който минавал оттам, я удрял, за да може млякото и кефирените зърна да се разбъркат добре. Кефирът е различен в зависимост от това колко време е отлежал. Специалистите го характеризират по няколко критерия – киселинност, нива на въглеродния диоксид и дори алкохолно съдържание (около 0,2-0,6%).

За първи път кефирът се споменава официално в доклад на Кавказката медицинска общност от 1867 година. Един от първите му изследователи – Владимир Подвисоцки, стига до извода, че гъбичната му структура произлиза от гъбичните култури на ферментиралия кумис, които се разпространяват с възникването на степните племена в Кавказкия регион. По късно, вместо конско мляко, руснаците започват да добавят зърната към козе и краве мляко.

Рецептата за кефира дълго време се пазела в тайна, но императорското семейство и руската аристокрация често посещавали региона. През XIX в. известният предприемач Николай Бландов бил помолен от Руското общество на лекарите да започне да прави кефир. Тогава от Кавказ към Москва тръгнали пратки с кефирени зърна и започнало масовото му производство.

Истинският кефир не бива да се пастьоризира и трябва да се съхранява не по-дълго от 14 дни. За бебетата този период е 5 дни. В много държави продават напитки, подобни на кефира, но те се различават от руския кефир по количеството на бактериите и тенденцията да се пастьоризират.

В Русия кефирът е част от менюто на децата още от шестмесечна възраст. Той предотвратява развитието на патогенна флора в червата и е богат на много витамини: А, Д, К и Е. Лесен е за храносмилане и е подходящ за хора, които имат непоносимост към лактоза.

Полезните свойства на кефира не пречат на хората да го използват за овкусяване на всякакви ястия, но според диетолозите това не е толкова полезно, колкото самата напитка. Например кефирът се използва за мариноване на шашлик, за приготвяне на блини и за студената супа окрошка.

Кефирът има широко приложение и в козметиката – използва се за маски и гелове.

Бързи и лесни рецепти с кефир