Аз съм щастлив притежател на фамилия с "ё [jo]", но хората никога не я изписват точно в официалните документи. Докато правилната версия се изписва Зубачова (или Зубачёва на руски език), това рядко се случва на практика.
Първият ми паспорт беше "Зубачева" от самото начало и въпреки че родителите ми бяха в същата ситуация, така и не се опитахме да прекъснем порочния кръг, тъй като ни се струваше твърде трудна задача (просто си представете мотаенето при смяна на документи... в Русия).
За мен единственият проблем, възникващ от правописа, е неправилното произнасяне на името ми на публични места, в училище или в университета. Оказва се обаче, че съм щастливка. Потенциалната несъгласуваност на едно име, изписано различно в различни документи, може да е причина за сериозно главоболие, когато се занимавате с държавните органи, считащи всяка буква за решаваща.
Тази година имаше случай, в който бяха отказани държавни помощи на майка на три деца в Калининград, тъй като фамилното ѝ име било написано по различен начин в удостоверенията за раждане на децата ѝ. На единия документ пишело "e [je]", а на другия- "ё [jo]".
И това е само един от случаите. Независимо дали става въпрос за обезщетения за майчинство, пенсии, наследство или молба към официална институция - несъответствието почти сигурно означава отказ, което води до повече документи и до губене на време.
Максим Богодвид / Sputnik
Най-младата в азбуката
"Ё [jo]" възниква преди около 235 години и е най-младата буква в руската азбука. Звукът "jo" обаче е по-стар. Макар че не съществува в староруския (вместо това хората използват "je" с думите като "сЕстры"), до XVIII век звукът "jo" може да се чуе в обикновената народна реч и постепенно започва да навлиза в литературния език.
За да улесни изобразяването на звука, принцеса Екатерина Дашкова предлага да се появи специална буква "ё [jo]", която да замести старата диграфия "io“, използвана по-рано за изписване на звука. През 1783 г. Руската академия, както и обществени личности (сред тях и писателят Николай Карамзин) потвърждават подкрепата си и новата буква е пусната в обращение.
Въпреки това "ё" не става част от азбуката веднага, а нейното използване остава незадължително. Мнозина просто пропускат точките в популярните думи или използват тире, за да уточнят правилното произношение и да спестят време - както ръкописно, така и на машина (допълнителните точки трябва да бъдат въведени отделно).
Волята на Сталин?
Sputnik
В съветско време "ё" попада под светлината на прожекторите. Според легендата през 40-те години на миналия век самият Йосиф Сталин се разгневява заради документ, в който имената на генералите са написани с "е" вместо с "ё". На следващия ден пресата, а именно вестник "Правда", започва да използва "ё" в печатни издания.
Категоричността и вниманието на Сталин към детайлите водят до постановление от 1942 г. за задължителното използване на "ё" в училищата и оттогава тя официално става част от руската азбука. През 1956 г. възникват ревизираните ортографски правила, които определят случаите за задължително използване на "ё". Според тях в три случая трябва да се използва "ё" вместо "e": за да се избегне объркване на една дума с друга (като "передохнем" ["ще умрем"] - "передохнём" ["ще си починем"];" поем ["ще ядем"]-"поём" ["пеем"], за уточняване правописа на малко позната дума и за учебни цели. Правилата остават и до днес, особено в пресата и книгоиздаването. Но тъй като държавният контрол отслабва, пресата избягва широкото използване на "ё" поради техническата сложност. Като цяло използването на "ё" остава незадължително.
Объркването остава
Липсата на задължителни правила за използването на "ё" води до това много известни имена и фамилии да бъдат изписвани и произнасяни неправилно. Например Лев Толстой. На руски името му е написано "Лев", но всъщност самият той избира да го произнася според руската традиция като "Льов". Така го наричат семейството и приятелите му.
Или фамилното име на руския художник Николас Рьорих. Първоначално в него има "jo" и той е обявен за Рьорих (Рёрих), но тъй като мнозина не слагат точките, започва да се произнася като Рерих.
Според науката има около 13 500 думи, използващи "ё [jо]", както и 2750 фамилни имена и 1650 имена, съдържащи буквата. Стотици фамилни имена се различават едно от друго само по използването на "e" или "ё" в тях. Вижте например Лежнев и Лежньов, Демин и Дьомина.
Но липсата на официална правна разпоредба, уточняваща използването на " ё " [jo] в имената, означава, че сега тези с несъответствия в документите имат две възможности. Според Владимир Шалаев, адвокат в адвокатска кантора BMS, те или трябва да защитят законното си право да не признаят тези документи, или да направят необходимите промени в тях чрез секретариата или съда. Макар че такива случаи обикновено не отнемат много време и не са особено скъпи, те все пак изглеждат като прекалено много нерви и тичане.
Някои я пишат, други не
Любов Тшиликова / Sputnik
Дискусията за състоянието на "ё" започва и пак спира през годините. Някои казват, че това не е толкова голяма работа и нищо няма да се промени сериозно, ако използването на "ё" остане незадължително.
"Наистина съчувствам на "ё", но като лингвист разбирам, че въпросът е изключително преувеличен", казва Иля Иткин, изследовател във Висшата школа по икономика. "Тя е на повече от 200 години и ако не е станала задължителна в руските текстове през цялото това време, то това означава, че ако продължава да е така, нищо сериозно няма да се случи на езика, обществото или културата".
"Борбата за "ё" е толкова безсмислена, колкото борбата срещу нея", смята Иля Бърман, руски дизайнер. "Ако ви харесва - използвайте я, ако не - не. Харесва ми да я използвам, защото не виждам смисъл да не го правя. Рускоезичният човек трябва да може да чете и по двата начина (със или без "ё")".
Алексей Филипов / Sputnik
От друга страна застъпниците за удостояването на "ё" със задължителен статус не разбират защо човек има нужда да пести мастило и хартия, ако само две точки могат да опростят живота на мнозина.
"В днешния доминиран от компютрите свят търсенето на конкретен човек с име "ё" онлайн може да даде непредсказуеми резултати. Кой знае как човекът изписва името си в базата данни? Дали разработчикът на програмата е предвидил проблема?", пита Николай Шумски, основател на "For Yo! (За Ё!) във VK - най-голямата социална мрежа на Русия. "Ситуацията може да се влоши допълнително заради транслитерация. Руснаците могат да се справят с вариантите "Артьом / Артем", но на чужденците може да им е доста трудно".
Човек не може да разбере хиляди думи, съдържащи "ё", без да даде на буквата нейното законно местоположение, смята съавторът на книгата "Два века от руската буква ё. История и речник" и доцент в Руския държавен университет за хуманитарни науки Евгений Пчелов.
"Да си мислим, че рускоговорящите разбират къде трябва и не трябва да се използва "ё", е абсурдно. В противен случай нямаше да има неточни изрази, като думата "свёклА (цвекло)" с неправилен акцент или ... дума като "афёра (измама)", където "ё" изобщо не трябва да се появява", обяснява той , "Ако някой може да използва или да не използва буквата, изборът със сигурност ще падне върху втората опция".
Поради това той твърди, че използването на "ё" е задължителна практика в днешните текстове и е необходимо да се направи поне от уважение към руския език и културното наследство. По думите му: "Има ли друг език с незадължителна буква? Съмнявам се".