Ь - защо в руския език има мек знак и как се използва?

На руски няма специални знаци - ударения или умлаути, които да променят произношението на определена буква, но има технически букви. Мекият знак, например, не може да се произнася сам (точно както и неговият съратник, твърдият знак). Той обаче има огромен брой граматически функции - истинско главоболие за тези, които учат руски език. 

Придава мекота на твърдите съгласни

Агитационен плакат "Родина - мать зовет!". Репродукция, 1941 година. Художник Ираклий Моисеевич Тоидзе.

Сергей Суботин/Sputnik

Една от основните функции на мекия знак е да омекотява звуците. Думите "кон" и "конь", "жар" и "жарь", "мол" и "моль" се четат по различен начин. Мекият знак обаче не само ни показва как да четем думата, но също така посочва коя дума е това: глагол или съществително име, а ако е съществително, то от женски или от мъжки род е (а следователно не е среден род). Още по-важно нещо, което се показва с употребата на Ь, е склонението на съществителното име. В крайна сметка от това зависи как думата ще се променя в изречението.

Много трудно, нали? Човек обаче трябва само да схване теорията и мекият знак ще му бъде в помощ. Важно е само да не забравяме контекста.

Отделя съгласните от последващите гласни

"А еще говорят, что мы свиньи" ("А казват, че ние сме свине") А. Мосин, 1958 г.

А. Мосин

Най-често в руския език звукът на гласните зависи от това коя буква е пред тях. Например гласните Е, Ё, Ю, Я се четат като E, O, У, A, ако пред тях има съгласна, като същевременно омекотяват съгласните (нервы, мёртвый, салют, мясо). А ако преди Е, Ё, Ю, Я има гласна, мек или твърд знак, то тогава се добавя звукът Й и се чете ЙЭ, ЙО, ЙУ, ЙА. "Семя" и "семья" се четат различно и, разбира се, означават различни неща.

Основната задача е да разпознаете кой знак е необходим, мек или твърд. Защо "свинья" се изписва с мек, а "въезд" с твърд знак? Има много упражнения за това правило и въпреки това по него често се срещат грешки.

Мекият знак най-често разделя корена и окончанието на думата, или корена и наставката. Така че мекият знак е по-често срещан в края на думата. Твърдият знак отделя префикса от корена, така че го търсете в началото на думата.

Освен това именно мекият знак се среща най-често в заети думи - "бульон", "шампиньон", "синьор". По такъв интересен начин са русифицирани чужди букви и звуци, които не съществуват в руския език. Большой каньон, Данте Алигьери и даже Канье Уэст имат същата съдба.

Определя формата на глаголите, завършващи на-ться/-тся 

"Хорошо трудиться-хлеб уродится" ("Трудете се здраво и ще има хляб") М. Соловьев, 1947 г.

М. Соловьов

Може би най-честата грешка, дори сред носителите на езика, е именно правилното изписване на наставките "-ться" и "-тся" в рефлексивните глаголи. Те звучат напълно еднакво, но имат различни граматически значения. "Ться" обозначава инфинитива на глагола, а "-тся" – формата за трето лице. Например: "Тебе тяжело знакомиться с новыми людьми?" (бел. ред. "Трудно ли ти е да се запознаваш с нови хора?"), но "он знакомится легко с новыми людьми" (бел. ред. "той се запознава лесно с нови хора").  

Много хора бъркат това, в какви места трябва да поставят мек знак. Всъщност тайната на тази наставка е много проста. Трябва единствено да зададете въпроса "что делать/сделать?" (бел. ред. Какво да правя/направя) или "что делает?" (бел. ред. какво прави?) Например, ако "тебе тяжело [что делать?]" ("ти е трудно [какво да правиш]"), то тогава се пише ТЬСЯ, а ако "той [какво прави]", тогава мекият знак не е необходим.

След шипящи букви 

"Если книг читать не будешь - скоро грамоту забудешь" ("Ако не четете книги, скоро ще забравите какво е това грамотност") А. Могилевский, 1925 г.

А. Могилевский

Правописът на думите със шипящи букви Ж, Ш, Щ, Ч е един от най-големите проблеми в руския език. Има добре известно правило "ЖИ-ШИ пиши с буквой И" (бел. ред. Жи-Ши пиши с буква И), въпреки че там звучи като Ы. Да се сложи О или Ё след съскащи букви е напълно неразбираемо, защото всичко звучи едно и също - например в думите "жёлтый" (бел. ред. жълто) или "чёрт" (бел. ред. дявол) очевидно звучи като О.  

С мекия знак е даже по-трудно - шипящите Ж и Ш са твърди и е невъзможно да бъдат смекчени дори с мек знак, а Щ и Ч са меки сами по себе си, дори и без мек знак.

В думата "рожь" мекият знак отново има чисто техническа функция: той показва, че съществителното със шипяща буква в края е от женски род и трето склонение. А ако това е глагол, то тогава мекият знак се използва в инфинитив – "жечь", във второ лице – "думаешь" и в императивно наклонение – "режь".

Има и правило с кодово наименование "Уж замуж невтерпеж" (бел. ред. "Вече нямам търпение да се оженя) - това означава, че всички наречия с шипящи букви в края си са написани с мек знак "навзничь" и има само 3 изключения от това правило. Познайте кои са те?  

Прочетете още: Защо руският е най-популярният език в Европа?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.