ЪЫЬЭЮЯ. Който е започнал да учи руски, със сигурност е чувал тази комбинация от букви, която увенчава руската азбука. Ако с ЭЮЯ всичко е ясно в една или друга степен, а за твърдия и мекия знак вече сме писали отделно, то нека обсъдим и Ы - една от най-трудните за произнасяне букви.
Операция "Ы"
Леонид Гайдай/Мосфильм, 1965 г.
Първият човек, който решава да се посмее над тази буква, е култовият съветски режисьор Леонид Гайдай. В една от най-известните комедии на съветското кино, "Операция Ы и други приключения на Шурик", един от кратките разкази е посветен на тази буква. Всъщност тук тя олицетворява цялата нелепост на операцията на бъдещите престъпници, които се опитват да инсценират кражба в склад. Един от глупавите герои предлага операцията да се нарече "Ы", "така че никой да не я разгадае".
Дори ако напишете "Ы" в Google, то именно този филм ще бъде в първите редове на търсачката и чак след това статията в Wikipedia за "Ы".
За младите, за които съветската филмова класика е далечна, звукът "Ы" има свой определен нюанс. В интернет комуникацията "Ы", както и "Ыыыыы", означава нещо като смях, руската версия на LOL. Ако обаче руснакът просто иска да изрази усмивка или смях, той по-скоро ще използва скоби. А "Ы" по-често означава саркастична усмивка над не много интелектуална шега или тъп мем. Опитайте се да избутате долната си челюст напред и произнесете дълго Ыыыы – тогава всичко ще ви стане ясно.
Тайната на появата ѝ
Public Domain
Буквата Ы идва в руския език от старобългарската азбука на кирилица, съставена от учениците на Кирил и Методий през IX век, подобно на почти всички други съвременни руски букви. Именно в старобългарската кирилица писмеността на Древна Рус започва да се развива след приемането на християнството през 988 година. Във времената до писмеността този звук (всъщност вариант И след твърди съгласни) е общ за всички славяни и по-късно се запазва в други славянски езици. Тогава звукът Ы, например, сред чехите, словаците и южните славяни, съвпада със звука И, но остава под една или друга форма в руски, полски (буква Y), украински (буква И), беларуски и русински езици.
"ЖИ-ШИ пиши с буквой И"
https://vk.com/russkjazyk
Това е едно от първите правила, които руските деца учат в училище. След твърдите съскащи Ж и Ш е невъзможно да се произнесе И, тази буква звучи точно като Ы – "жизнь", "машина". На стария руски език обаче всички съскащи са меки (сега това са само Ч и Щ), затова и правописът с И е фиксиран. Между другото, с ЧИ и ЩИ няма да имате затруднения.
Друг проблем възниква с Ц (звукът Ц също е мек в стария руски език), след който се чува звукът Ы, но се пише И, например "цифра", "цилиндр". В училище децата учат поговорка, която помага да запомнят корените на думите, в които има комбинация с Ы – Цыган на цыпочках цыплёнку цыкнул цыц.
В края на думите обаче ЦЫ се среща често - например, когато се добави наставката за принадлежност: "курица" - "курицын". По този начин се появили и много фамилни имена, например Солженицын. Освен това окончанията на съществителните за множествено число се пишат с –Ы: "улицы" или в прилагателни на "-ый" - "куцый".
Буква Ы в чужди имена и топоними
Често в необичайни комбинации буквата Ы се среща в думи, заимствани от кавказките и тюркските езици на азиатските народи. Тогава всички правила се отменят и дори е напълно възможно да си представим Жы и Шы – например в казахския топоним град Шымкент.
Този правопис се дължи на исторически причини - отношенията на Руската империя със съседите ѝ и усвояването на Сибир. Например в Русия има Република Тива (Тыва) със столица град Кизил (Кызыл), в Урал има хълм Йджидпарма (Ыджыдпарма), а в Якутия река Йгята (Ыгыатта), въпреки че традиционно не съществуват руски думи, започващи с Ы!
През дългите години на съществуване на Съветския съюз се развива традиция за транслитерация на топоними, заглавия и имена в руската азбука.