В Русия учениците ходят на езикови курсове от основното училище до завършването си, но въпреки това не всички могат да говорят и пишат без грешки – а някои от тях направо вбесяват други руснаци!
Чужденците често се объркват от различните оконачания на думите, падежите, произношението да буквата "ы", както и от различните дълги думи с много поредни съгласни. Самите руснаци обаче не виждат нищо необикновено в названия като Спасоглинищевский переулок или ул. "Kржижановского" (Кржижановский) – на тях обаче са им трудни други части от езика.
Броят на буквите в наставката зависи от контекста
Една от най-трудните части в руската граматика са прилагателните и причастията с буквата "н" в наставката, защото тя може да е единична или двойна. В някои случаи просто трябва да запомните как се пише, а в други – да се доверите на контекста. Например пържени картофи е "жареная картошка". Ако обаче искаме да кажем, че картофите са пържени с гъби, то тогава е "жаренная с грибами картошка", като тук имаме двойно "н". Мислите, че фразата е една и съща? Не, дяволът е в детайлите. При първата фраза имаме предвид, че картофите първо са изпържени (тук "жареная" е прилагателно, образувано от глагол) и след това са добавени гъбите, докато второто означава, че картофите са изпържени заедно с гъбите (тук "жаренная" е причастие).
"За мен това е най-трудното нещо в езика, защото визуално помня как да напиша думата, а в този случай има и варианти", казва фоторедакторът Дария Соколова от Москва.
"Това беше личният ми ад в училище, –добавя Валентина Пахомова от Санкт Петербург, която работи в сферата на електронното образование. – А какво ще кажете за 'пържени в сметана?' - жареный в сливках или жаренный в сливках?" (Напишете ни в коментарите как, според вас, се пише.)
Естествено, има още много допълнителни правила и изключения. Например думата "ветреный" (ветровит) винаги се пише с едно "н", но ако добавите "без", тогава винаги се пише с две и се превръща в "безветренный".
Къде са запетаите?
"За мен като човек, говорещ местния език, който живее в ерата на комуникациите в онлайн месинджърите, пунктуационните знаци са най-трудни, – казва лингвистът Тамара Григориева от Москва. – В условията на общо неспазване на правилата за форматиране на текст, има значителен спад на използването на пунктуация и главни букви".
На руски има много правила за това кога се използват и кога не се използват запетаи. Достатъчно е просто да запомните думите, които трябва да бъдат "разделени". Контекстът също е важен.
Ето, например, думата "как". В тази фраза: "Тропинка извивалась как змея" (Пътечката се виеше като змия), –няма нужда от запетая. Но тогава във фразата "У нее волосы вьются, как у ее матери", което означава "има къдрава коса като майка си", запетая се слага. Това е само един пример, а можете да си представите колко още има, нали?
Освен запетаите, има и по-сложни пунктуационни знаци. Как да разберем кога да използваме точка и запетая, тирета и скоби? Към обичайните пунктуационни знаци обаче трябва да прибавим и т. нар. авторови знаци. А някои руски писатели обичат да използват дългите изречения с множество части.
"Пунткуацията, особено когато това са авторови знаци, е много трудна, – казва Валентина. – Да вземем например Лев Толстой или друг енусиаст, който мисли нестандартно."
Разбира се, в онлайн комуникацията руснаците не винаги използват официален или напълно правилен език, като често пропускат препинателни знаци и добавят скоби за изразяване на емоции.
Сложни ударения
"Най-трудното нещо в руския език са ударенията, – казва икономистът Светлана Котанс от Москва. – Местим ударенията в много думи, тъй като така ни е по-удобно, но е погрешно."
Най-често срещаният пример е думата "красивее" (по-красив). На базата на думата "красивый" с ударение на "и", е правилно да се каже "красИвее". Много руснаци обаче казват "красивЕе", защото така им звучи по-добре или някак "по-руски".
Общо взето в руския ударението не може просто така да падне на някоя гласна, защото може и да промени значението на думата. Например при "зАмок" –замък, докато "замОк" е ключалка. "ЖаркОе" е за печено, а "жАркое" означава горещо. "МукА" е брашно за печива, докато "мУка" означава мъка.
Сега да променим правилата!
В допълнение носителите на езика имат проблеми със спреженията на глаголите ("едЕшь" или "едИшь" за пътуваш, "видИшь" или "видЕшь" за виждаш), слято и разделно писане на частиците ("также" или "так же" и "заодно" или "за одно"), неударени гласни в корените ("симпатичный" или "симпотичный"). Да не споменаваме, че правилата постоянно се променят.
Руският, като всеки друг език, постоянно се променя и обогатява с нови думи и правила. Дори ако го знаете добре, трудно ще разберете история, написана през XVIII в., тъй като по това време хората използвали различни думи и дори букви.
В средата на ХХ в. руснаците пишат "придти" вместо модерното "прийти" (да дойда) или "диэта" вместо "диета". Чест източник на объркване е въпросът дали думата "кофе" (кафе) е в мъжки род или среден.
"Мисля, че за местните езикът не причинява никакви трудности, ако се използва само за общуване, – казва лингвистът и автор на Russia Beyond Наталия Кикило, която преподава руски за чужденци. – Дори ако руснаците и чужденците правят едни и същи грешки (от рода на тази с кафето например), тези грешки са мотивирани от съвсем различни неща. За местните носители руският им по-скоро разкрива тяхното образование, сфера на дейност и произход."
Днес лингвистите поставят генерални правила за изписването на нови думи като "блогър" и "инстаграмър", тъй като може да има различни опции. Но новите думи се появяват все по-бързо и по-бързо.
"Наскоро открих какво е 'мърч'. Трябваше да гугълна младежкото 'кръш', – казва Тамара. – 10-годишните общо взето говорят по-скоро някакъв TikTok език. Дори новата дума 'тренд' вече е променила значението. Сега това не е тенденция, а нещо от социалните мрежи, което много хора повтарят у дома, танцуват пред камера. Трудно е да се проследи на руски."