Народите на Дагестан: как надживяват всички и слизат от планините

"Комерсант"
Как живеят обитателите на високите планини в Дагестан? Наследниците на древните племена вярват, че, за да оцелеят, малките народи трябва да са "най-добрите хора".

Жителите на Дагестан имат един проблем: хората се боят да ги посещават. Ако се вярва на новините, в планинската република не се случва нищо добро и всеки човек, дръзнал да отиде там, със сигурност ще се натъкне на неприятности. В действителност обаче ще се изненадате, че в Дагестан се намира най-дълбокият каньон в света. Там е и едно от най-древните селища на Земята, природата е уникална, а хората – невероятно гостоприемни. "Винаги искаме да докажем на света, че сме най-добрите", ще ги чуете да казват самоуверено. И тази фраза накратко обобщава вековната история на Дагестан.

Няма такъв народ

Дагестански караван-сарай на Пътя на коприната

Всъщност дагестанците като етнос не съществуват. На територията на Североизточен Кавказ и Югозападните каспийски низини живеят 40 народа, включително 14 коренни – или общо 3 млн. души. Всички те се наричат дагестанци. Повечето са авари, на второ място са даргинците, следвани от кумиките, лезгинците, руснаците, лакците и др.

В миналото през Дагестан минава Великият път на коприната. В онези времена територията граничи с Турция и Иран, а по-късно монголите, завладели Китай, Древна Рус, Индия и Централна Азия, нахлуват в нея. Народите се борят за своята независимост толкова отчаяно, че понякога отблъскват дори най-кръвожадните агресори. За кратко дори успяват да създадат независим Дербентски емират.

Планински пейзаж по Стария път на коприната

"Всички ние в Кавказ сме номади. Но винаги е имало съперничество за титлата най-коренен народ", казва Муслим Алимирзаев – дагестанец и основател на проекта "Независим Кавказ". В планините се води непрестанна война за пасищата, а всяко село си има свой език, легенди и особености. В Дагестан вярват, че даргинците знаят как да изкарват пари, а аварите – как да разпускат и да се наслаждават на живота. "Но винаги сме били обединени от религията (95% са мюсюлмани) или от общия враг". В миналото тюркско-монголският завоевател Тимур се опитва да подчини Дагестан, но среща опълчение от княжества, водени от местната Жана д'Арк, и се оттегля.

Питай ме какъв съм

79-годишният Гаджиомар Изабакаров показва колекцията си от сребърни принадлежности в домашния си музей в Кубачи, 2010 г.

На излизане от летището в Махачкала първото нещо, което виждаш, е Триумфалната арка в чест на 200-годишнината от обединението на Дагестан с Русия. Дагестан става част от Руската империя през 1722 г., след нахлуването на Петър Велики. В онези години Дербент е ключово място в Каспийския регион и е кулминацията на първата персийска експедиция на императора. Руската база обаче оцелява едва 13 години, след което е дадена на Иран в знак на добра воля. Дагестан се връща в пределите на Русия окончателно в началото на 19 в. след Руско-персийските войни.

"Когато пътувам в чужбина, хората ме питат какъв съм. Отговарям: първо съм руснак. Второ, дагестанец. И едва на трето място – авар. Руснак съм по националност. Руснак съм, защото съм част от цялата страна. Така мислят хората на Дагестан днес като цяло", казва Муслим.

Не сме дошли по своя воля и няма да си тръгнем по своя воля

Момиче носи сено по време на коситба в Дагестан, Агулски окръг

Дагестанците вярват, че Русия започва от тяхната територия. Тук е най-южната точка на страната. Това е и най-субсидираният район за 2017 г. (над 52 млрд. рубли или $896 млн.). Населението извън градовете представлява 55% от жителите, въпреки че хората, които живеят в планините, не са толкова много: младите слизат в низините, за да учат, и не искат да се връщат. Не е престижно да работиш като чобанин (пастир), но това е традиционната професия в планинските райони (Дагестан е лидер по отглеждане на дребен и едър рогат добитък).

Престижно е да си спортист и по възможност да станеш олимпийски шампион. Борците са особено традиционен експортен "продукт".

Тренировка по свободна борба в спортната база на Махачкала

Населението извън градовете обикновено е концентрирано в селата. Някои от тези хора изкарват добри пари от занаятчийство. Кубанците например произвеждат уникални бижута, а село Рахати е единственото място в страната, където се правят бурки.

Столицата Махачкала е разнородна. Международни бизнес мрежи се конкурират с местните творци и бутиците за ислямско облекло на име Girl и Hidhab, които имат доста пикантен слоган: "Просто се покрий!". "До неотдавна ислямските бутици бяха модерни и печеливши. Жените разбраха, че ислямът също може да има своя мода. Маркетинговите им идеи бяха добри. Instagram бе пълен със снимки с надписи от рода на: "Вижте какво може да ми купи мъжът ми", спомня си Муслим.

Жените от семейство Абуталипови, които живеят в с. Рахати, правят бурки - традиционните дрехи на кавказкото население

В момента Муслим живее в Пятигорск (Ставрополски край, на 1574 км от Москва) и също като всички се бои от новините за поредната антитерористична операция в републиката. И все пак това не отговаря на ситуацията, с която се сблъсквате, пристигайки в Махачкала. Градът е спокоен и балансиран от зашеметяващата природа наоколо.

"Стереотипите тук винаги се опровергават", вярва Муслим. Дагестанците са доволни, когато видят реакцията на хората. В момента те наистина смятат, че са най-добрите хора на света. Но ако попитате един дагестанец: "С Русия ли си или не?", най-вероятно ще получите уклончив отговор. "Не сме дошли в Русия по своя воля и няма да си тръгнем по своя воля". Това е цитат от народния поет Расул Гамзатов. И е типично дагестански – а и много откровен.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Четете още: