"Под вчерашния сняг" (1983)
Тази анимация с глина е нещо като класическа за зимните празници, но е и много необичайна. Изглежда сюрреалистично в първите мигове: за няколко минути разказвачът, който всъщност е един от двамата основни герои, се опитва да реши коя история да каже, променяйки темите със скоростта на куршум.
И накрая се фокусира върху историята на един смешен човек (алчен, не толкова умен, но по някакъв начин очарователен), който отива в гората, за да отсече борче за празниците. В противен случай неговата строга съпруга няма да го остави да се върне у дома. Типична руска история, нали знаеш.
По-добре да видите останалото със собствените си очи. Нека просто кажем, че човекът ще стане крал, ще се превърне в човешки телевизор, ще улови магическа щука – и всичко това, докато постоянно спори с разказвача. Неговите изразителни крилати фрази като "Маловато будет!" ("Не е достатъчно!") се превръщат в неразделна част от руския фолклор, а абсурдният хумор на анимацията е просто иконичен. Въпреки това, тя оставя зрителя с усещане за зимна меланхолия, лека и философска.
"Я, говореща риба!" (1983)
Арменфилм, местно филмово студио, разположено в Ереван (сега столицата на Армения), е произвело много откачено изглеждащи съветски филмови произведения, а арменските художници изобразяват странни светове и измислени същества на Земята. И "Я, говореща риба" е 100% доказателство за това.
Представете си само – беден старец хваща говореща риба, след това я пуска (класически сюжет), но след това от нищото се появява най-странното създание, неуморно променящо формата си, което само се нарича "Е-ех!". Създанието няма връзка с рибата и примамва стареца с магически подарък… но след това се оказва, че всичко има своята цена.
Анимацията, базирана на арменски национални легенди, е кратка и приятна за гледане. Тя обаче съдържа сцена, в която героите говорят толкова бързо, че може би е по-добре да ги гледате на забавен каданс. Дори и да сте руснаци, пак ще ви е доста трудно.
"Крила, крака и опашки" (1985)
Човек може да се зачуди – колко абсурд може да побере четириминутна анимация, в която има само трима герои? Съдейки по "Крила, крака и опашки", отговорът е "много". Не е изненадващо, ако искате да знаете, че тримата герои са именно гущер, щраус и лешояд, изгубени в нищото в някоя пустиня. По принцип, единственото нещо, което животните правят в карикатурата, е да спорят кои части от тялото са по-важни. И леле, те наистина се състезават по много странен начин.
Тази анимация също е режисирана от Александър Татарски, който е направил "Под вчерашния сняг" и, въпреки че двете произведения на изкуството са съвсем различни, нещо ги обединява – фрази, които се забиват дълбоко в Съветския ум. Например, когато лешоядът се опитва да научи щрауса да лети, той казва: "Не знаете как – ще ви научим! Не искате – ще ви накараме!" Фразата станала популярна, тъй като тя напълно описва подхода на комунистическата партия към обществото, както го разбира съветският народ.
"Контакт" (1978)
Тази анимация е изключително трудна да се опише с друго, освен да се каже, че е: "Странна. Странна. Супер странна". Ако имаше Зала на славата за най-странните истории, посветени на срещите между хората и извънземните, "Контакт" моментално щеше да влезе там. Започва с наситени с цвят снимки на цъфтящи поля, където се появява художник, придружен от мелодия на Нино Рота.
Художникът, с маниакалната си усмивка и живото си въображение на пеперуди и птици, мъртви или в клетка, изглежда много страховито без никакви извънземни. Но след това се появява едно извънземно (променящо формата си петно с три триъгълни очи) и нещата стават още по-психеделични. Останалото е буквално неописуемо.
Разбира се, ние се шегуваме. "Контакт" наистина е психеделичен, но също така е много мил анимационен филм, който се занимава с темите за неразбиране, страх от непознатото и в крайна сметка с обединяващата сила на изкуството. Определено заслужава да бъде гледан – поне ще ви бъде трудно да го забравите.