1. Историята за съвършения човек в жестокия свят
Някои хора могат да се запитат дали са добри или лоши, особено ако са с махмурлук или пък са "резнали" някого, шофирайки в натоварения трафик. "Защо не мога да бъда съвършен - добро, любящо човешко същество, което помага на всички безкористно?", можем да се запитаме в тези неспокойни времена. Спокойно. Фьодор Достоевски доказва в "Идиот", че да бъдеш съвършен не е нещо добро.
Главният герой на романа, княз Лев Мишкин, е идеален човек. "Идеята на Достоевски е да представи съвършен човек, изпълнен със съчувствие към всички и способен да разбере всички в света на златото и мръсните хора", обяснява уебсайтът Полка. В черновите си писателят Достоевски споменава Мишкин като "княз Христос" и той наистина прилича на Христос: изпълнен е с любов и опрощение, без капка гняв.
Хората около него обаче приемат Мишкин за малоумен - за идиот (той наистина има някои медицински проблеми). Добрата му воля изглежда рядко му се отплаща и, за да не ви държим в напрежение, нека кажем, че краят не е съвсем щастлив.
2. Има много незабравими герои
Всеки герой в романа (а те са много), с изключение на принц Мишкин, до известна степен е обсебен от едно или друго нещо - било то любовта на Мишкин към Настасия Филиповна, жената, малтретирана в детството си и смятана (дори от сама себе си) за подла и "пропаднала", или пък 18-годишният Иполит, умиращ от туберкулоза, който се опитва да се самоубие.
Както обикновено, авторът извежда най-дълбоката, мистична страна на героите си. "Всички лица са светли и колоритни, осветени от някаква електрическа светлина, която ги кара да блестят свръхестествено и вие искате да погледнете по-дълбоко в тях", пише за "Идиот" Аполон Майков, руски публицист от XIX век.
3. Смел и рядък експеримент
Докато работи върху "Идиот", на Достоевски му се налага да съкрати романа. Първоначално планът е да се напише книга за измамник, който накрая намира Бог. Авторът обаче променя намерението си и посвещава романа си на размисъла дали християнският идеал - въплътен от Мишкин – е желан дори в съвременния свят.
Авторът трябва да се придържа възможно най-много към реалността, затова пише без в съзнанието му да се е оформил окончателният край, просто предлагайки обстоятелства и описвайки как героите биха реагирали според техния характер. Това не е било лесно.
"В главата ми се виеше вихър. Невероятно е, че не се побърках", обяснява Достоевски на приятел в писмо. А краят - отново, за да ви спестим напрегнатото очакване, може да е бил много труден за автора.
4. Прозорец към Русия от XIX век
До известна степен животът диктува на Достоевски какво да пише: неговите герои четат същите статии в същите вестници като съвременниците си. Освен това в "Идиот" той е заимствал едно много важно убийство, станало наистина.
"Достоевски създава "Идиот", докато живее в чужбина", пише в статия на уебсайта на Арзамас, посветена на тайните на автора. "Затова се е страхувал, че не е в допир с родината, а желанието му е било книгата да стане актуална. Той е четял всички руски вестници, отделяйки специално внимание на раздела "Горещи новини"". Така че, ако искате да знаете за Русия от XIX век, "Идиот" е добра отправна точка.
5. Авторът пресъздава собственото си докосване до смъртта
В една от първите глави принц Мишкин разказва историята на човек, осъден на смърт. "Неговите три описания на последните моменти на един осъден човек са сред най-вълнуващите в литературата, още повече защото знаем, че те не са били измислени", пише в статия за "Идиот" професорът по изкуствата и хуманитарните науки в Северозападния университет Гари Саул Морсън.
И наистина, самият Достоевски е бил осъден на смърт през 1849 г. за членство в революционен кръжок. Само няколко минути преди екзекуцията му съобщават, че цар Николай I е заменил присъдата му с няколко години каторга. В продължение на дни бъдещият писател чака смъртта си и това ужасно преживяване го променя завинаги и дълбоко.
Думите на Мишкин за един осъден човек са особено силни, предадени от човек, който знае за какво говори. Жалко би било да пропуснете такава зашеметяваща сцена!