"В землянката" (В землянке)
Поетът и военен кореспондент от вестник "Комсомолская правда" Алексей Сурков попада в пожар, точно когато получава задачата да пише за 9-та дивизия. Заедно с няколко други журналисти и офицери той успява да се спаси, като скача в землянка, където Сурков пише поемата.
Седмица по-късно песента е готова и на 25 март текстът и бележките към нея са публикувани във вестник "Комсомолская правда". Думите: "Ти си далеч, а до смъртта има само четири крачки" скоро стават много популярни. През 1945 г., след битката в Берлин, Лидия Русланова, известна съветска изпълнителка на народни песни, пее "В землянката" до Райхстага и Бранденбургската врата.
'Тъмна нощ" (Тёмная ночь)
Филмът "Двама войници" на Леонид Луков е сниман по време на евакуацията през 1943 година. Сцената, в която главният герой Марк Бернс пее за братята си по оръжие в окопа, се нуждае от специална песен. Първо се появява мелодията, а след това, напълно случайно, е импровизиран и текстът,: "Тъмна нощ/ само куршумите свистят в степта/ само вятърът бучи в жиците, звездите блещукат мрачно/ В тъмната нощ аз зная, че ти, любов моя, спиш/ И плахо бършеш сълзи до люлката".
На следващия ден сцената е заснета и песента става известна още преди филмът да бъде пуснат. Известният съветски певец Леонид Утьосов научава песента и записва собствена версия. Записът обаче не променя съдбата на "Тъмна нощ": Въпреки че песента се пее от много певци през годините, версията на Марк Бернес остава любимата на всички.
"Чакай ме" (Жди меня)
Писателят и поет Константин Симонов пише "Чакай ме и ще се върна, но наистина ме чакай" през лятото на 1941 г., след като войната започва, посвещавайки тези редове на любимата си - актрисата Валентина Серова. Той ги чете на войнициве по време на пътуванията им до фронта и скоро проникновените думи, изпълнени с копнеж по любимата, стават известни.
"Чакай ме" не е трябвало да бъде публикувана, но виждайки колко популярна е станала, Симонов решава да го направи. Няколко вестника обаче отказват. "Чакай ме" в края на краищата се появява през 1942 г. във вестник "Правда". В мрачните дни на войната поемата е утеха за много войници, както и за онези, които ги чакат у дома.
Във филма "Момчето от нашия град", базиран на пиесите на Симонов, поемата се превръща в песен. Тя се изпълнява от главната героиня, която намира съпруга си сред ранените в болницата.
"Синята кърпичка" (Синий Платочек)
Историята на тази песен започва малко преди войната. През 1940 г. полският Blue Jazz Orchestra е на турне в Русия. По време на концертите пианистът и композитор Йежи Петербургски изпълнява една от новите си мелодии. Докато го слуша, поетът Яков Галицки пише стихотворение, след което го показва на Петербургски, който вече е написал музиката - и по този начин се ражда известният валс "Синята кърпичка".
Много руски певици изпълняват песента, но тя получава истинска национална слава през 1942 г., когато за първи път я изпява легендата на съветската музикална сцена Клавдия Шулженко. По време на обиколките си на фронта тя я изпълнява с променен текст, който има по-военен контекст. Тази версия на "кърпичката" се превръща в основната, която по-късно се пее на концерти и записи.