- Г-н Толстой, как сте днес?
- Аз съм в Ясная Поляна. Здравето ми е добро. Гостите си тръгнаха, а душата ми е радостна.
- Често ли имате гости? Бедните сигурно постоянно посещават дома Ви...
- Много са - вдовици, които са загубили земята си, просяци, всякакви хора. Трудно ми е - защото всичко това е фалшиво. Не мога да им дам нищо. Не ги познавам. И има твърде много от тях. Изглежда има стена помежду ни. Чувствам, че хората - повечето от тях - вече ме третират като знаменитост. Те идват при човек, който е спечелил славата си със смисъла и яснотата на мислите си. Те идват при него и не му позволяват да каже нито дума, докато му говорят за неща, които само те знаят, или за факти, в които отдавна вече никой не вярва.
Точно днес следобед работник от "Съюза на руския народ", пиян, спори с мен за Православната църква, добродушен, но напълно луд. След това жена с два огромни плика настояваше да разчета "виковете на сърцето ѝ". Суета, мания за авторство и алчност. Разочаровах се. Трябваше да съм по-спокоен.
- Не е изненадващо, че хората Ви обръщат голямо внимание, като се имат предвид Вашата популярност и опит. Какво можете да кажете за възрастта си?
- Когато сте възрастни способностите, външните чувства, които ви помагат да общувате със света, изчезват: зрение, слух, вкус... Вместо това нови, вътрешни чувства се раждат, започвате да общувате с духовния свят - и това е много по-красиво. Аз го изпитвам сега. И се радвам, благодарен съм и се радвам.
- Вие сте известен писател и богат хазяин. Има ли проблеми?
- Един от най-значимите ми проблеми е, че живея в лукс. Всички харчат в името на лукса ми, като ми дават безполезни предмети, и се обиждат, ако ги върна. Други пък просят от мен и аз трябва да им откажа, предизвиквайки неприязън у тях.
- За какво друго съжалявате?
- Мисля за това как съм стрелял по птици и животни, убивал съм ги с копие, пробождал съм зайци с нож в сърцето, без никаква милост. Правил съм неща, които не предполагах, че един ден ще ме ужасят...
Getty Images
- Изглежда, че усещането за собственото несъвършенство не Ви напуска...
- Аз съм ужасен. Двете крайности – сила на духа и могъщество на плътта. Мъчителна борба, но не мога да се контролирам. Търся причините: тютюнопушенето, непреклонността, липса на работа на въображението. Но не е това. Има една причина - липсата на любов и любяща жена.
- Но отвън семейството ви изглежда доста щастливо. Имате ли проблеми със София Андреевна?
- Тя вече не ми е съпруга. Помощница на съпруга си? Тя отдавна вече спря да помага и започна да пречи. Майка на нашите деца? Тя не иска да бъде такава. Тази, която ги храни? И в тази роля не иска да влезе. Среднощна приятелка? Тя продължи да плете мрежите си. Много съжалявам за децата. Обичам ги и ги съжалявам все повече и повече.
- Успяхте ли да намерите общ език с децата си?
- Трудно ми е в семейството. Трудно ми е, защото не мога да бъда състрадателен. Всички техни занимания: изпити, успехи в обществото, музика, обзавеждане, магазини, всичко това аз считам за нещастие, зло, но не мога да им го кажа. Разбира се, че мога и им го казвам, но думите ми не ги докосват. Изглежда те не признават смисъла на това, което казвам, поради факта, че не го казвам по най-приятния начин.
- Каква е мнението Ви за Вашата работа?
- Сигурно вече дразня всички с безкрайните си писания за едно и също нещо (поне така трябва да си мисли широката общественост). По-добре ще е да си мълча и да пиша. Само да пиша - и само ако желанието е непоносимо - предимно фантастика, която доста ме привлича. И не за успехи, а за да кажа това, което трябва да кажа на по-широката аудитория. Да го кажа без да се натрапвам, а в момента, в който е необходимо… Господи, помогни ми.
- Последното Ви откровение?
- Страхувам се да казвам и да мисля, че 99 от 100 души са луди. Но не само, че няма от какво да се страхувам - човек просто не може да спре да говори и да мисли за това. Ако хората действат безумно (живот в града, възпитание, лукс, безделие), те и говорят безумни неща. И вие ходите сред лудите, опитвайки се да не ги дразните и да ги излекувате, ако е възможно.
TASS
- В момента сте в Ясна Поляна, но обикновено прекарвате зимата в московското си имение в Хамовник. Какво можете да кажете за съвременна Москва?
- Воня, камъни, лукс, мъка. Похот. Злодеите, които ограбиха народа си, се събраха, намериха си войници и съдии, които да пазят оргията им и сега празнуват. На хората не им остава нищо друго, освен да си вземат обратно ценностите, които тези хора им откраднаха. Мъжете са по-хитри в това от жените. Жените са вкъщи, мъжете търкат подове и телата си в баните, работят като командири.
- Какво бихте препоръчали да направим, за да започнем промяната в себе си?
- Да живеете до падането на нощта и до края на века. Да живеете, сякаш това e последният ви час на Земята и имате време да направите само най-важното. И същевременно - сякаш безкрайно ще продължите да правите това, което правите.
- Какво според вас е Бог?
- Колкото и странно да изглежда, само любовта може да ни помогне да разберем какво е Бог. Любовта е единственият път към Бог.
- Какво обичате?
- Често и в ужас се питам: какво обичам? Нищо. Положително нищо. Това е жалка ситуация. Животът не може да бъде щастлив. Но така е по-лесно да бъдеш "одухотворен", жител на Земята, лишен от физически нужди.
Бележка: Всички "отговори" на Лев Толстой са действителни откъси от неговия дневник, написани през различни години.