Четенето на руски автори е страхотна идея. Руската литература е сред най-уважаваните в света – със сигурност ще намериш нещо, което отговаря на твоите предпочитания. Но има един проблем.
Доста известни руски романи всъщност са недолюбвани заради многото си страници - прочитането на четирите тома "Война и мир" на Лев Толстой си е истинско предизвикателство; мнозина в крайна сметка намразват Толстой, руските класици и себе си.
Има изход - започни с нещо по-леко, което не означава по-лошо. Ето списък на произведенията, които показват уменията на руските автори, без да те смачкват под стотиците си страници.
"Вечери в селцето край Диканка" (Николай Гогол, 1832)
"Речь", 2018
Колекция от кратки разкази, написани от младия Гогол, един от най-остроумните руски автори, потапя читателя в колоритния и топъл свят на Украйна през XIX век (тогава част от Руската империя). Историите се базират на украинския фолклор, който Гогол познава много добре.
Интересна и много забавна фантазия - в навечерието на Коледа смел казак оседлава дявола и лети до Санкт Петербург, само за да получи обувките на императрицата, които неговата любима е поискала. Тази книга понякога е по-ужасяваща от романите на Стивън Кинг. Например историята за "Страшното отмъщение", в което героинята открива, че баща й е Антихриста. Общото между осемте истории е, че изобщо не са скучни.
"Герой на нашето време" (Михаил Лермонтов, 1840)
"Речь", 2018
Единственият роман на Лермонтов е може би най-привлекателният от всички руски психологически текстове от XIX век. Действието в "Герой на нашето време" се случва в Кавказ, дивата граница на Руската империя, така че е като руски уестърн, в който главният герой офицер Григорий Печорин се изправя пред безкрайни опасности.
Същевременно основният враг на Печорин е самият той. Лермонтов блестящо изобразява мизантропната и студена природа на един човек, унищожаващ не само живота на другите, но и своя. Психологическата дълбочина и романтичните пейзажи на Кавказ, както и сложният сюжет, пълен с ретроспекции, ни дават роман, който печели руснаците още от средното училище – това си е голяма рядкост, ако трябва да бъдем честни.
"Малката трилогия" на Антон Чехов: "Човекът в калъф" – "Цариградско грозде" – "За любовта" (1898)
Антон Чехов, който пише предимно разкази и пиеси, има две характеристики, отличаващи го от другите руски писатели: леко, иронично чувство за хумор и лаконичност. Трите истории от "Малката трилогия" можете да прочетете за един час.
Просто е: трима мъже от руската интелигенция споделят истории в един дъждовен ден. Всяка история съдържа тъжна философска мисъл за природата на човека, неговите чувства и слабости. Чехов не дава никакви отговори, но е трудно да спреш да мислиш по въпросите, които поставя в кратките си шедьоври.
"Отец Сергий" (Лев Толстой, 1898)
Проф-Издат, 2015
Не може да се сравни с "Война и мир" по популярност, нито с "Анна Каренина" - далеч по-кратка, тази история отбелязва момента, в който Толстой насочва вниманието си към истории, фокусирани върху философията, за разлика от епичните му писания за руското общество.
Главният герой отец Сергий, млад бонвиван, намира Бога след сериозен шок и му посвещава живота си, за да стане светец. Изглежда, че успява - но дълбоко в себе си все още страда от скрити грехове и съмнения. Няма да ти разкажем как завършва тази история - нека просто отбележим, че "Отец Сергий" толкова дразни Руската православна църква, че държавата позволява да бъде публикувана едва след смъртта на Лев Толстой през 1911 година.
"Дванадесетте стола" (Иля Илф и Евгений Петров, 1928)
"Русская классика", 2016
Този млад съветски писателски дует от Одеса (сега Украйна) създава един от най-забавните сатирични романи в руската история. През 20-те години на миналия век съветските власти преобладават в Русия, но в страната все още е една голяма бъркотия. При тези обстоятелства историята се фокусира върху нерешителния потомък на благородно семейство, наречен Киса Воробянинов, придружен от големия измамник Остап Бендер – двамата търсят семейното съкровище.
То е скрито в един от 12-те стола, които някога са били собственост на рода, но сега са продадени на търг. Киса и Остап не знаят от кой стол се нуждаят, така че се лутат из Южна Русия, като мамят продавачите на мебели. Хората, които срещат, често са луди, а това прави пътуването им доста любопитно за читателя. Финалът на тази светла фантастика обаче е много по-тъмен от очакваното.