В много градове в Русия се цени факта, че Александър Пушкин ги е посещавал - всяка къща, в която поетът вероятно е изпил дори само чаша чай, е отбелязана с паметна плоча. В Псков има място, където всяка пътека, дърво или поляна е възпята от поета. Нарича се "Пушкински планини" и обединява в един музей три имения - Михайловското, Петровското и Тригорското.
Михайловско
Пушкин има най-тясна връзка с Михайловско - първият собственик на имението е неговият прадядо Абрам Ханибал, първият тъмнокож гражданин на Руската империя, съратник, приятел и кръщелник на Петър I. По-късно имението е наследено от дядото на Пушкин Осип. По негово време в Михайловско е построена сегашната къща и парк с алеи, декоративни езера и мостове. През 1818 г. собственик става майката на поета.
Тук са родени много произведения на Пушкин; сред най-значимите са трагедията "Борис Годунов" и по-голямата част от романа в стихове "Евгений Онегин", написан по време на изгнанието му от 1824 до 1826 г., когато е наказан за свободомислие в произведенията си.
Този период от живота му в Михайловско се счита за особено важен за творчеството му - точно тогава се случва преломът в стила на автора, преход от романтизъм към реализъм.
През 1825 г. в съседно Тригорско той се запознава с Анна Керн, посвещавайки ѝ едно от най-известните си стихотворения "Спомням си един прекрасен момент". Те имат връзка по-късно в Санкт Петербург, но в имението и до днес съществува романтичната "Алея на Керн" от стари липи.
Тригорско
Пушкин е добър приятел със семейството на Прасковя Осиповна, която е собственик на съседното имение Тригорско, чието име е свързано с релефа му: разпростира се на три хълма.
Прасковя се отличава с блестящ ум и образованост. Приятелството си с нея ценят много видни съвременници. Пушкин я среща още през 1817 г. и по-късно я посещава, когато идва в Михайловско.
Още през XVII век в Тригорско е създаден живописен парк с три езера, много алеи, декоративни пътеки и овощна градина.
Една от атракциите на парка е огромен слънчев часовник, в чийто център стои дъб, а времето се показва от хвърлената от него сянка. Тук е и "Алеята на Татяна" (героинята от романа "Евгений Онегин"), а наблизо е и "пейката на Онегин" - мястото, където се случва обяснението на Татяна с Онегин.
Петровско
Имението е дадено през 1742 г. на прадядото на Пушкин - Абрам Ханибал, след което е наследено от сина му Петър, който изгражда тук централната сграда в имота.
От 1822 до 1839 г. собственик на имението става друг роднина на поета - Бенямин Ханибал. Пушкин често го посещава, a в музея e и масата, на която работи.
Петровско е включено в музея през 1936 г., но се заемат с описа му едва през 1952 г. Къщата, изгоряла през 1918 г., е реконструирана по снимки. И в края на ХХ век малкият дом на Абрам Ханибал е възстановен.
Святогорски манастир
Недалеч от Михайловско се намира Святогорският манастир, в чиято библиотека Пушкин често работи.
A. Савин, WikiCommons
След смъртта на поета в дуел през 1837 г., прахта му е пренесена тук и погребана в семейната гробница на Ханибал-Пушкинови.
Belliy (CC BY-SA 4.0)