Екатерина Велика, Баба Яга, Чингис хан, Снежната кралица - занаятчиите от работилницата на Алексей Антонов в Екатеринбург знаят много за приказните и историческите герои. Те ги изобразяват вече 30 години и спазват традициите за рязане на камък от работилницата на легендарния Карл Фаберже.
"Първоначално искахме да възродим почти забравеното изкуство за обработка на камък, но с течение на времето разбрахме, че много се е променило през тези сто и повече години", казва член на работилницата. "Ако преди това обхватът на работата се е ограничавал от малкия размер на скъпия камък, днес ние използваме технология, която ни позволява да увеличаваме обема на фигурата, като същевременно поддържаме изящната изработка".
Една композиция се създава от екип от пет до шест души: не само каменоделци, но и бижутери, скулптори, занаятчии, работещи с бронз, месинг, емайл. След като изберат фигура, експертите анализират как този герой е описан в приказки или истории, как той или тя е изобразяван в известни книжни илюстрации, анимации, филми или снимки.
След това художник създава черно-бяла скица, на чиято база се одобрява композицията, а след това се създава и цветна версия. Последната се използва от занаятчиите, за да разберат кои камъни ще се най-подходящи по отношение на цвета и текстурата.
"Природата е създала всичко необходимо, просто поставяме камъка на правилното място", обяснява Алексей Антонов. "Флуоритът има мехурчета като морска пяна, затова го избрахме да изобразява вълните в краката на русалката. Арфата ѝ е направена от полупрозрачен ахат, който създава впечатлението, че е създаден от вода".
Някои детайли изглеждат по-добре в бронз - например дървото на Баба Яга е направено от него, запазвайки ефекта на светлината и тънките листа.
След това се създава 3D макет, който дава възможност да се види цялото произведение почти така, както би изглеждало в оригинал. Преди това се правят макети от пластилин. Тези дни, благодарение на компютърните технологии, процесът е много по-бърз: фигурката се отлива от пластмаса, като някои части се прикрепят към тялото с магнити. Занаятчията може да отдели всяка част, върху която да работи, без да нарушава цялостната композиция и нейните пропорции.
Макетът позволява да се отреже част с по-голяма точност, но това не означава, че производството може да бъде автоматизирано. "Когато работите с камък винаги има много рискове: той може да се разпадне или да се окаже с различен нюанс от този, който сте очаквали. Камъкът е част от природата, той е жив. Топ занаятчиите го слушат и той им казва какво да правят, затова работата на каменоделеца никога няма да се превърне в механизиран процес", казва Антонов.
За една фигурка се използва само една стотна част от скъпоценните или полускъпоценните камъни, съхранявани в огромния склад на работилницата. Плоча от 100-150 кг може да съдържа само една малка частичка, подчертаваща определен детайл, като белег на лицето на Кашчей или увисналата старческа кожа на краката на Баба Яга.
Всяка част се пробива и се монтира върху метален щифт, който по-късно се използва за свързването ѝ с другите. След като композицията е сглобена, бижутер започва да изработва елементи от благородни метали. Ако погледнете отблизо, ще видите, че в сандъка на Кашчей има копия на съвременни монети от 30 държави по света.
В зависимост от размера си всяка фигурка отнема от две до три години работа.
Най-малките скулптури са високи около 23 см, а цените им започват от 20 000 долара. Фигурите със среден размер, с тегло 15-20 кг и височина около 30 см, са на цена от 100 000 долара, а най-големите от тях - с височина до метър и 100 кг тегло, могат да струват до милион долара. Те изобразяват не само приказни герои, но и реални исторически личности - Чингис хан и Тамерлан.
Всеки камък е уникален - точно както в природата няма идентични шарки, невъзможно е да се направят две точно идентични каменни фигури. Всяка творба дава възможност на автора си да разгърне своето въображение и интерпретация на героя, който изобразява.
"Художествената интерпретация на всеки персонаж е голяма отговорност, тъй като изкуството на каменоделеца е вечно и нашите творби ще седят на стелажите на музеите или колекционерите след 200 години", казва Антонов.