Как Сталин създава съветско кино по американски модел?

Именно Ленин първи определя киното като най-важното от изкуствата, но на практика съветската киноиндустрия се лансира от неговия наследник Йосиф Сталин. Чичо Джо просто обожава киното и често кани партийния елит на частни прожекции. Той иска съветското кино да бъде в крак с развитието на съветската индустрия като цяло.

"Сталин пое ролята на суперпродуцент", пише Соломон Волков в книгата си "Модерна Москва", издадена от АСР (Елена Шубина). Самият диктатор назначава и освобождава кинематографични шефове, лично ръководи създаването на "важни" филми, четения на сценарии и гледане на важни кадри. Нещо повече, първата в света киношкола е създадена в СССР!

Сталин има големи надежди за режисьора Сергей Айзенщайн, един от основните инструктори във филмовото училище. След излизането на "Броненосецът 'Потьомкин" през 1925 г. той е на върха на славата. По неговите думи, "на следващата сутрин се събудих известен".

Ключова задача е да се произвеждат звукови филми. Ако филмите могат да говорят, това би дало на индустрията още по-голяма сила. Айзенщайн се заема точно с това, а Сталин дори го изпраща да учи звукорежисура в Америка заедно със екипа си, включително оператора Едуард Тисе и сценариста/помощник-режисьор Григорий Александров.

Покоряването на Холивуд

Режисьорите успяват да сключат договор с Paramount при условие, че предоставят сценарий, който, ако е достатъчно добър, ще бъде превърнат във филм. Обаче нито един от предлаганите сценарии не изглежда търговски изгоден за американците.

Гордостта на Айзенщайн е наранена. Решен да не напуска Америка без да направи филм, той се свърза с мексиканския комунистически художник Диего Ривера. Заедно те излизат с мащабен проект за Мексиканската революция.

Но работата по филма се бави и, както пише Волков, от Москва започват да пристигат предупредителни сигнали: подозрителният Сталин очевидно е решил, че Айзенщайн не смята да се връща, а загубата на такъв известен режисьор трябва да бъде предотвратена.

"Животът стана по-добър"

В крайна сметка екипът е принуден да се завърне и Айзенщайн незабавно изпада в немилост. Нещо повече, неговата сложна личност се превръща в пречка за Борис Шумятски, другар от партията на Сталин, който е начело на съветската филмова индустрия.

На всичкото отгоре Сталин иска режисьорите да започнат да правят комедийни филми, с музика и песни, възхваляващи живота на съветския народ и постиженията на първата петилетка - стремеж към бърза индустриализация, която е "отрочето" и личната гордост на диктатора. Айзенщайн не е човекът за подобни проекти.

Затова Шумятски решава да замени високомерния гений с помощника му - Григорий Александров, който отдавна е в сянка. Според спомените на Александров, между него и Сталин е уредена лична среща, на която съветският лидер заявява, че хората обичат живо, весело изкуство, но филмовите режисьори не са склонни да изследват подобни жанрове. "За съжаление, по някаква причина, изкуството ни се притеснява да бъде щастливо и забавно. То изостава от живота. Това не е хубаво", каза Сталин.

"Прословутият сталинистки лозунг 'Животът стана по-добър, животът стана по-радостен!', още не беше изказан от диктатора, но той вече се подготвяше за него", пише Волков.

По време на престоя си в Холивуд Александров е гледал много мюзикъли и комедии и се е прибрал с голяма "торба" техники и трикове, които впоследствие използва през цялата си кариера.

Първата съветска джаз комедия

Според Волков инструкцията за създаване на добри комедии е свързана с кандидатурата на Франклин Д. Рузвелт през 1932 година. Антуражът на Рузвелт съдържа хора, които считат за полезно да установят дипломатически връзки с болшевиките. Сталин знае това от шпионите си и се надява да се възползва от бъдещите търговски отношения за насърчаване на съветския индустриален растеж.

"И какъв по-добър начин да генерирате симпатия и разбиране в Съединените щати от  съветска "джазова комедия" по холивудски сюжет?", пише Волков.

И става така, че през 1934 г. Moscow Laughs (известен още като Jolly Fellows) залива съветските екрани, разказвайки за това колко добре живее работническата класа в СССР. В продължение на много години след това песните от филма са обожавани в цялата страна. Една от тях, "Песента ни помага да градим и живеем", в изпълнение на Леонид Утесов, е хит през следващите 50 години.

Филмът е показан и в САЩ, където е топло посрещнат от Чарли Чаплин, който се среща с режисьора: "Александров представи на Америка една нова Русия. Преди този филм американците познаваха Русия на Достоевски, сега те забелязват големи промени в обществената психология. Хората там се смеят силно и весело. Това е голяма победа. По-убедителна е от куршумите и изказванията".

Между другото, дипломатическите отношения между САЩ и СССР вече са установени през 1933 г., веднага след като Рузвелт става президент.

Предаставяме ви и топ 10 на книгите за живота през царската ера в Русия!