Пьотър Чайковски: как едно провинциално дете се превръща в най-известния композитор в Русия?

Десет опери, три балета и седем симфонии, да не говорим за безбройте песни, концерти, кантати, миниатюри за пиано, както и голямо разнообразие от произведения за оркестър и солови инструменти - такова е наследството на Пьотър Чайковски в класическата музика. Великият композитор работи през втората половина на XIX в., смятана за "златния век на руската музика".

Моцарт и селското момиче, което става учителка по музика на Чайковски

Чайковски е роден през 1840 г. в уралския град Воткинск, където баща му е командирован от Санкт Петербург, за да управлява местния металургичен завод. Между другото, фабриката съществува и до днес.

Създаването на музика, както и съставянето на кратки стихотворения, са част от образованието, което младият Пьотър получава вкъщи. Освен това родителите на Чайковски хранят истинска любов към музиката и култивират същото отношение и у децата си. В къщата има любопитен инструмент - малък механичен орган, наречен оркестрион. Като дете Пьотър обича да го слуша. Момчето е особено впечатлено от Моцарт - "благодарение на него научих какво е музика", пише Чайковски в дневника си по-късно.

Младата крепостничка Мария Палчикова учи момчето да свири на пиано. Все още няма съгласие между учените, занимаващи се с Чайковски, как точно тя се е научила да чете музика - независимо дали се е справяла сама или дали благородничката, на която е принадлежала, е платила за образованието ѝ, когато е забелязала потенциала на момичето.

Правни науки и страст към театъра

Когато Чайковски е на 10 години, той се премества с майка си в Санкт Петербург, където скоро е записан в Императорското училище по юриспруденция.

Животът в Санкт Петербург със сигурност е много различен от този в провинцията. Малкият Пьотър е отведен в театъра, в който се влюбва. Там за първи път чува как звучи голям оркестър.

Баща му наема германецът Рудолф Кюндингер за частен преподавател по пиано за Пьотър, а Кюнингер започва да води момчето на концерти. Иронично е, че Кюнингер казва на бащата на Чайковски, че момчето няма специален талант за музика.

И все пак възхищението на Пьотър към музиката продължава. След като завършва училището по юриспруденция, той служи в министерството на правосъдието, но театърът остава неговата страст. Той се сближава с италиански солист, работещ в руския театър и става истински почитател на италианската опера.

Въпреки "присъдата" на Кюнингер, бащата предлага Пьотър да има музикално образование. На 21-годишна възраст Чайковски се записва в консерваторията в Санкт Петербург, където учи композиране.

Първите композиции и бедността

През 1865 г. за първи път публично е изпълнена композиция от Чайковски - "Характерни танци". Дирижирана от самия Йохан Щраус II, тя е посрещната топло от обществеността. След това оркестърът на консерваторията изпълнява негова увертюра за императорското семейство в двореца "Михайловски". Диригент е самият Чайковски.

И все пак истинското признание не идва. В името на музиката си Чайковски напуска държавната служба и в резултат на това губи стабилния си доход. Ето как неговият биограф Нина Берберова описва този период: "Нямаше пари, имаше дългове... Композирането не вървеше добре и понякога изглеждаше, че има само едно решение - министерството. Трябва ли да се върне?"

В Санкт Петербург той е оставен съвсем сам - цялото му семейство се връща в Урал. Според Берберова Чайковски дори е обмислял самоубийство.

Пътуванията до Европа и сълзите на Толстой

Година по-късно Чайковски завършва консерваторията в Санкт Петербург и е поканен да преподава в еквивалентното образователно заведение в Москва. Московският период най-накрая му носи успех. Наистина - първоначално като музикален критик.

Той се сприятелява с "Петимата" (известни още като "Могъщата петорка"), група композитори, включваща Модест Мусоргски, Александър Бородин и Николай Римски-Корсаков. Чайковски пътува из Европа, където, разбира се, ходи много на театър. Той е във възторг от "Кармен" на Жорж Бизе и напълно смазан от изисканата музика на Рихард Вагнер.

Има забавна история, свързана с изпълнението на творбите на Чайковски. Оказва се, че малък концерт на музиката на Чайковски е организиран в Консерваторията специално за Лев Толстой, но портиерът не успява да разпознае големия писател и не го пуска, защото последният носи валенки [филцови ботуши]. В крайна сметка проблемът е разрешен заради случаен свидетел на сценката. А Лев Толстой седи на първия ред и плаче - толкова се трогва от музиката на "новоизлюпения" композитор.

Славата и новият живот

През 1870-те години, очарован от фолклорната тематика, той пише музиката за "Снежанка", пиеса на Александър Островски; операта "Опричник", поставена по времето на Иван Грозни; операта "Ковачът Вакула" (по-късно преработена като "Черевички"); и един от най-известните си балети – "Лебедово езеро". Чайковски превежда и европейски оперни либрети и произведения на западните музикални теоретици.

Операта "Евгений Онегин" му носи истинско признание. Премиерата ѝ е на сцената на Главния императорски Мариински театър в Санкт Петербург.

Чайковски се застъпва за отношението към композирането на музика като към занаят - преди всичко според композитора то трябва да носи доходи. "Моцарт, Бетховен, Шуберт, Менделсон и Шуман съставиха безсмъртните си произведения по абсолютно същия начин, както обущарят прави ботушите си - т.е. ден за ден и обикновено по поръчка", пише той.

Начинът на живот на композитора се променя и той влиза във висшето общество, прекарвайки време с членове на императорското семейство. А в театъра той често седи в царската ложа, където веднъж е представен на император Александър III (който по-късно плаща изцяло за погребението на Чайковски). Композиторът също често пътува в чужбина, включително и на премиери на свои творби. Той дори посещава САЩ и излиза на откриването на "Карнеги Хол" в Ню Йорк.

Но през цялото това време Чайковски няма свой дом. Или отсяда при приятели, или в хотели. Изтощен от начина на живот на вечен пътешественик, през последните две години от живота си Чайковски наема къща в Клин, тих град извън Москва. В наши дни къщата е музей, посветен на композитора.

Чайковски умира доста внезапно - пристигнал в Санкт Петербург, той се разболява от холера. Заболяването съдбовно преследва цялото му семейство - майка му загива от него, а баща му замалко не умира от него.

Брак и хомосексуалност

Чайковски не е щастлив в личния си живот. През 1877 г. се жени за Антонина Милюкова, музикантка и студентка в Московската консерватория. Те се разделят след буквално няколко седмици. Той има афера с белгийската певица Дезире Арто; и дълги години си кореспондира и се радва на спонсорството, както и на финансовата подкрепа на меценатката Надежда фон Мек.

След смъртта му обаче се носят слухове, че Чайковски се е самоубил, опасявайки се от преследване заради хомосексуалността си, но биографите му отричат това.

Чайковски е открит хомосексуалист, подобно на по-малкия си брат. Смята се, че Пьотър може да е натрупал първите си преживявания още в частното училище в младите си години. По-късно той е замесен в няколко скандала, тъй като е видян в компанията на млади юноши.

По време на съветския период темата се държи в тайна дори от изследователите: oсновният композитор на страната не може да бъде престъпник (в СССР хомосексуалността е наказуема по закон). Тази част от личния живот на Чайковски започва да се обсъжда сравнително наскоро, когато е решено биографията му да се екранизира.