10 съветски актриси, които трябва да познавате (Част 2)

Вижте още: 10 съветски актриси, които трябва да познавате (Част 1)

Алиса Фрайндлих (родена 1934)

Алиса е смятана за една от най-великите актриси на своето поколение. Баща ѝ, Бруно Фрайндлих, е виден актьор от немски произход, чиито роднини живеят в Русия повече от век.

Актрисата от Санкт Петербург може да се похвали с над 40 филма, които формират редица от определящи за кариерата ѝ роли във вечни класики като "Незавършена история", "Таланти и почитатели", "Дванадесетте стола". Дългогодишната театрална и филмова актриса Фрайндлих е невероятно и в "Офис романс" от Елдар Рязанов, чиито филми сега сякаш идват от една отминала епоха. Комедията постига огромен касов успех в Съветския съюз.

Действието се развива в Москва в средата на 1970-те години и се завърта около Анатолий Новоселцев (самотен странен баща на двама сина) и неговата шефка, самотна чаровна жена на име Людмила Калугина.

И двамата работят в статистическо бюро и тихо се презират един друг, преди в крайна сметка да извървят дългия път от ненавистта към любовта. Почитателите на съветските филми особено харесват Фрайндлих в "Офис романс", където тя се трансформира от грозно патенце в хубав лебед. Тя се доказва като актриса от световна класа и в научно-фантастичната драма на Андрей Тарковски "Сталкер" (1979).

Следващата ѝ забележителна роля е "Агония" на Елем Климов. Филмът разказва за прословутия Григорий Распутин и Романови. По време на дългата си кариера, която надхвърля шест десетилетия, актрисата става известна с това, че играе герои, които въплъщават промяната в ролята на жената. Фрайндлих безброй пъти доказва своя талант и на сцената на Болшой театър в Санкт Петербург.

Маргарита Терехова (родена 1942)

Иконата на вечната красота Терехова предизвиква опашки пред кината, когато филмите ѝ излизат. И все пак, за разлика от много от съперничките си, тя никога не обиква славата.

Казва, че винаги се е чувствала по-малко красавица и повече актриса. Трудно е да си представим, че е била баскетболен капитан в училище и по-късно е учила физика и математика в университета в Ташкент, бившата съветска република Узбекистан. Животът ѝ взема друга посока, след като се мести в Москва и се записва да учи актьорско майсторство в театрално училище.

Терехова постига звездна слава в края на 1970-те години, след излизането на тв комедията "Кучето в яслата" и музикалната мини-поредица "Д'Артанян и Трима мускетари".

Терехова използва смесица от емоционална сила, изобразявайки графиня Диана де Белфлор и Милейди. Но светът вижда на какво наистина е способна талантливата съветска актриса в "Огледало", най-личния и неконвенционален филм на Андрей Тарковски.

Гениалният режисьор смесва хипнотични сцени от три епохи – провинциалното му детство (с Терехова в ролята на майка му), Втората световна война и следвоенния период. По време на славната си кариера Маргарита има още емблематични роли и се оказва една от най-успешните съветски актриси на всички времена

Инна Чурикова (родена 1943)

Чурикова е руският еквивалент на Мерил Стрийп. Нейният огромен талант я прави любима икона на филмовия свят. Тя играе от десетилетия.

Невероятно успешната ѝ кинокариера включва главни роли в "В огъня няма брод", "Военно-полеви роман" и "Същият този Мюнхаузен". Чурикова внася безпрецедентна харизма и мъдрост в "Начало", съветска романтична драма за трудностите на любовта. През 1971 г. съветският режисьор Глеб Панфилов получава наградата "Сребърен лъв" за филма си на фестивала във Венеция. Чурикова пък грабва така желания "Златен лъв" за дълбоко психологическото си изобразяване на Паша Строганова, работничка във фабрика и актриса аматьор, която се превъплъщава в ролята на Жана д'Арк.

Чурикова се превръща муза и съпруга на режисьора Глеб Панфилов. Следващият му шедьовър "Темата", отново с участието на Чурикова, също е отличен със "Златна мечка" на Международния филмов фестивал в Берлин. Актрисата показва изключителна игра във "Васа", режисиран от Панфилов по пиесата на Максим Горки. Според филмовите критици това е един от най-смелите пробиви, заснемани някога в киното.

Участието на Чурикова във "Военно-полеви роман" ѝ носи "Сребърна мечка" за най-добра актриса в Берлин. Това става още една история за успех, която утвърждава нейния божествен статут както в киното, така и в театъра. Тя отприщва истински емоционален порой в ролята на добросърдечна жена, чийто съпруг, бивш войник от Червената армия, се влюбва в бившата военна медицинска сестра, с която се запознава по време на войната. Когато Вера разбира за аферата, вместо да направи сцена, тя кани любовницата на съпруга си на вечеря, където и двете плачат от срам.

Екатерина Василиева (родена 1945)

Василиева се появява на сцената в средата на 60-те години. Баща ѝ е известен съветски писател на песни, който работи с изключителни композитори на своето време, включително Исак Дунаевски и Василий Соловьов-Седой. Майка ѝ е племенница на известния съветски учител и възпитател Антон Макаренко.

На 13 години Екатерина се записва в театрален клас. Тя има късмет и е избрана за първата си професионална роля през 1965 г., когато все още учи във Всеруския държавен институт по кинематография (ВГИК). Има поддържащи роли във филми като "Обаждат се, отвори вратата" (1965) и "Животът и възнесението на Юрас Братчик", където играе монахиня. Кой би предположил, че четвърт век по-късно ще се откаже от сцената, за да се оттегли в манастир?

Навремето играта ѝ в "Войникът и царицата" по приказката на Андрей Платонов, е високо оценено от феновете на филма. В него тя се разкрива като фина актриса, която може да предаде изненадващ спектър от емоции, както на малкия екран, така и на сцената.

Тя участва и в съветската музикална комедия от 1971 г. "Бумбараш". Василиева има безспорен талант и харизма, а и приема нови роли с енергия и ентусиазъм. В 50-годишната си кариера тя определено оставя отпечстък. Нейни невиждани умения ѝ позволяват с еднакъв успех да играе както комедийни, така и драматични роли. Тя успя да превърне привидно "малките"си роли в незабравими персонажи в класики като "Сламена шапка" (1974) и "Обикновено чудо" (1978).

Алла Демидова (родена 1936)

Алла се държи като кралска особа. Не защото е снобарка, а може би защото има вродено чувство за грация и стил. Демидова мечтае да стане актриса от 5-годишна. Учи актьорско майсторство и планира да запише във филмово училище, но се проваля приемните си изпити.

За да не губи време, бъдещата звезда завършва Московския държавен университет, специалност икономика. Малко след това тя започва да води семинари по политическа икономика за студенти във философския факултет. В шестдесетгодишната ѝ кариера трудно да се каже дали тя е по-добра актриса или разказвач. Но е изключително всестранно развита. Алла за първи път показва дълбочината на таланта си на сцената. Ръководителят на театър "Таганка", легендарният Юрий Любимов, хвали спокойствието на Демидова и се възхищава на таланта ѝ.

Тя играе Гертруда в "Хамлет" и Раневская във "Вишнева градина". Демидова моментално се сдобива със слава след изпълнението си в "Дневни звезди", екранизация по автобиографична история от Олга Берголц. Драмата разказва за една от най-трагичните и мъчителни глави от Втората световна война, обсадата на Ленинград. След излизането на филма през 1968 г. Демидова е обявена за изгряваща звезда от сп. "Советский Экран".

Тя е хвалена и за изпълнението си в черно-бялата драма "Шести юли", базирана на живта на Мария Спиридонова, която помага за създаването на болшевишката революция. Начинът, по който Демидова изиграва Лиза Протасова в "Живият труп", по пиесата на Лев Толстой, е нищо по-малко от блестящ. Демидова участва в безброй продукции, взема множество награди, пише няколко книги, като с право се смята за грандама на киното и театралната сцена.