"Зоя"
През ноември 1941 г., в разгара на битката при Москва, към окупираните от врага селца, които се намират близо до столицата, са изпратени съветски диверсионни и разузнавателни групи. Тяхната задача е да подпалят населените места, които германците планират да използват като зимни квартири. Един от диверсантите е осемнадесетгодишната Зоя Космодемянская – ученичка до вчера, която доброволно се включва във войната.
Космодемянская и нейните другари успяват да подпалят три къщи в село Петришчево, докато не я откриват и пленяват. Младото момиче е подложено на жестоки мъчения и побой, но така и не се пречупва. Дори докато я водят към бесилото, тя продължава да агитира събралата се тълпа да влезе в битка с врага.
По съветско време Зоя Космодемянская е считана за една от най-известните героини от Втората световна война – на нея са посветени десетки песни, филми, ракази и поеми. След разпадането на СССР тя е критикувана периодично. Говори се, че Космодемянская е шизофреничка и подпалвайки къщите, тя обрича хората на окупираните територии на смърт от измръзване.
За да се предотврати пренаписването на историята, Руското военноисторическо общество (РВИО) стана инициатор на създаването на нов филм за знаменитата диверсантка, наречен "Зоя". "РВИО, неговите служители и много жители на нашата страна знаем за Зоя Космодемянская и нейния героичен подвиг. За съжаление, забелязахме, че в последно време мнозина не знаят, не помнят – появиха се дори нападки и обвинения срещу нея. Някога тя, едно младо момиче, се изправя в защита на Родината, света и нашето настояще. Вярваме, че сега трябва да я браним от нападки, фалшификации и очерняне", каза ръководителят на департамента за информационна политика на РВИО Надежда Усманова.
"Чернобил. Бездна"
Скоро след феноменалния успех на сериала на HBO "Чернобил" Русия започна снимките свой филм за тези трагични събития. Режисьорът, който изпълнява и главната роля във филма "Чернобил. Бездна", е Данила Козловский. Той е познат на чуждестранната публика с ролята на принц Олег от последния сезон на сериала "Викинги".
Според сюжета на филма младият пожарникар Алексей се записва като доброволец в бригадата по ликвидиране в зоната на аварията. Заедно с него в епицентъра на страшната катастрофа са изпратени и негови приятели: инженерът Валерий и водолазът Борис.
"Нашата история сама по себе си не е за буквалната ликвидация на чернобилската катастрофа, не е опит да се анализира каква съвкупност от фактори води до случилото се през 1986 г., а личната история на семейство, герой, дете, отношенията им, промените в живота им и как те се справят с тях", казва Козловский в интервю за Forbes. "За това как катастрофата разкъсва обичайното им съществуване и ги променя, как трябва да се справят с нея, как преминават през трудности или се превиват под тяхната тежест, как се държат в сблъсъка с една от най-тежките техногенни катастрофи. За нас това е по-важно от всеки политически или друг аспект."
Филмът се снима в Москва, Унгария и Хърватия. Основното място обаче е Курската атомна електроцентрала (АЕЦ), която на външен вид е идентична с атомната електроцентрала в Чернобил.
"Палма"
През 1977 г. Игор Полски заминава със самолет в чужбина, но му е забранено да вземе кучето си на име Палма - то няма нужното медицинско свидетелство. Изоставено точно на пистата, то се приютява на летището и всеки ден посреща пристигащите самолети с надеждата, че стопанинът му ще се върне някой ден.
Сюжетът на "Палма" е базиран на абсолютно действителна история, която в средата на 1970-те години развълнува целия СССР. Хиляди пишат писма и изпращат телеграми, в които изразяват желание да вземат кучето, оставено на летище "Внуково". В крайна сметка кучето, което дълго време не вярва на никого, заминава да живее в Киев със семейството на доцента в Педагогическия институт Вера Котляревска.
Тъй като историята на Палма много прилича на историята на друго известно куче - Хачико, специално за Япония е направена разширена версия на филма. Тя ще включва допълнителни сцени, заснети в провинция Акита на остров Хоншу с руски и местни актьори. Тя ще се казва "Историята на Акита и Палма".
"Летец"
През зимата на 1941 г. самолетът на Николай Комлев е свален над пустинята. Летецът успява да оцелее, но най-трудните изпитания тепърва предстоят. За да се добере до своите, той трябва да преживее студ и глад, да избяга от глутница вълци и от отрядите на германските войници.
Историята на Комлев много прилича на истинската история на пилота Алексей Маресиев. Свален през април 1942 г., в продължение на осемнадесет дни, ориентирайки се по Слънцето, през гори и блата той си проправя път до хората, докато най-сетне е спасен. Въпреки това, че и двата му крака трябва да бъдат ампутирани, Маресиев се завръща в авиацията и се бие почти до самия край на войната.
"Филмът несъмнено напомня за подвига на Алексей Маресиев, но това е събирателен образ, защото в съветската армия има още осем души като него", казва режисьорът Ренат Давлетяров.
Според режисьора една от основните задачи в работата по "Летец" е изследването на човешката съдба при свръхдраматични обстоятелства. "Великата Отечествена война е сакрална за нашия народ. Свещеното и прочувствено отношение към нея ще продължи още дълго, толкова е страшна. Не вярвам, че изобщо някога ще отмине. А за художествените работи винаги е важна самата възможност за изследване на човешката съдба", смята Давлетяров.
"Световен шампион"
Getty Images
През 1978 г. на Филипините се състои един от най-големите мачове в историята на шаха. За титлата "световен шампион" се борят тогавашният съветски гросмайстор Анатолий Карпов и претендентът Виктор Корчной. Сензационното е, че две години по-рано Корчной бяга от СССР и моли Холандия за политическо убежище. За мнозина този мач се превръща в олицетворение на конфронтацията между социалистическия блок и Запада.
Мачът между Корчной и Карпов е пълен със скандали. Претендентът отказва да се ръкува със съветския шахматист, стои със слънчеви очила по време на играта и демонстративно не става по време на изпълнението на Интернационала, който филипинците по погрешка изпълняват вместо химна на СССР. Освен това той иска съветският психолог Зухар да бъде премахнат от първите редове, защото според него той непрекъснато го гледа по време на играта.
Поради разпространението на коронавирусната инфекция снимките на филма "Световен шампион" за този напрегнат спортен мач са прекратявани и пренасрочвани няколко пъти. Очаква се премиерата да се състои в края на 2021 година. "Ще отворим нова страница в шахматното кино", казва режисьорът Алексей Сидоров.