Мая Плисецкая: "Диети не трябват"
В Русия е широко известна фразата на Мая Плисецкая (1925-2015) "трябва по-малко да се плюска". Така тя е отговаряла на въпроси за нейната фигура. В действителност балерината е имала предвид нещо съвсем друго: на сцената и на репетициите се изхабява толкова огромно количество енергия, че артистът просто не трябва дори и да мисли за диета. "Балерините изобщо нямат диета, защото работят много, изгарят всичко и просто няма време да дебелеят", казва тя. "Когато чувстваш, че преди някой спекъл си качил някой друг излишен килограм, просто трябва да намалиш [количеството храна]".
Освен това тя обича много бирата и сельодката, а най-доброто ястие за нея е хляб с масло.
Само че тя винаги е подчертавала, че кариерата на балерина е тежък и упорит труд. "Цял живот чинно отивам в клас, няма значение искам или не искам".
А пък тайната на нейното коронно "лебедово" замахване с ръце и осанката ѝ, както тя самата признава, е видяла от птиците в зоопарка. Излиза на сцената до 70-годишна.
Галина Уланова: "Природата ми дава сили"
Галина Уланова (1910-1998) е била не само известна балерина, но и педагог, преподавател по хореография, включително и на Плисецкая.
Тя е била много затворен човек и в малкото си интервюта признава, че черпи сили, като почива сред природата. Особено ѝ е харесвало да кара байдарка. "Мога да греба с часове. Мнозина се учудват силно, че не се уморявам и мога да контролирам лодката. Сама сам управлявала лодката далече-далече, насочвах лодката към високата тръстика и там лягах в нея и дълго гледах към небето... Природата ми дава сили".
Уланова танцува до 50-годишна и зрителите са възхитени от грацията ѝ. Дори и след като оставя сцената, всеки ден тя води балетни класове и се ограничава в яденето: избягва пържено и тежка храна.
"И сега, сутринта, преди за тръгна за Болшой на занятия, изяждам само една ябълка. А когато се прибера, ще си задуша тиквичка, ще си сготвя нещо лекичко", казва тя.
В къщи прави упражнения със стол, като го използва като балетна станка и винаги носи токчета.
Агрипина Ваганова: Дисциплина и почивка
Артистката на Мариинския театър, чието име носи легендарната балетна академия в Санкт Петербург - Агрипина Ваганова (1879-1951) - е известна като невероятно строг педагог. За нея дисциплината е най-главното нещо в балета. Тя е ниска на ръст, с къси крака и пълничка, но благодарение на труда си успява да се открои по време на звездния час на Анна Павлова и Матилда Кшесинска.
Нейната книга "Основи на класическия танц", издадена за първи път през 1934 година, и досега се определя като най-известният учебник за балетисти. "Ако ми определят някаква програма, аз бих искала не само да я изпълня, но и да я преизпълня", пише тя в самото начало на книгата. "При все това мой дълг е да се съобразявам с натовареността на ученичките и да не се откъсвам от живота". Тя пише, че ако забележи преумора у ученичките си, две седмици им дава само леки упражнения, "така че ползата от урока да не се превърне във вреда".
За разлика от други хореографи на своето време тя смята, че не бива балетните занимания да бъдат спирани дори и през лятната ваканция, за да не се губи форма, още повече, че когато е топло, "не се налага да се губи време за "разгряване" на краката, те вече са "разгрети" преди началото на урока, по-възприемчиви са и всяко усилие дава повече полза".
Екатерина Максимова: Забрави за болката
Ученичката на Галина Уланова, Екатерина Максимова (1939-2009), танцува до 60-годишна и до самата си смърт запазва талия на оса. Висока 1,57 м, тя тежи само 40-45 килограма и дори когато вече е на стабилна възраст, я вземат за момиче.
На репетиция в Болшой театър Максимова получава травма на гръбнака и макар лекарите да са казвали, че няма да може да ходи, балерината с триумф се завръща на сцената. Цяла година носи корсет и прилага методика, разработена от съпруга ѝ, артиста Владимир Василиев. Танцува до 60-ата си годишнина!
Въпреки крехката си физика и слабата фигура Максимова има проблем, който силно усложнява живота ѝ: на единия си крак има пръст, много по-къс от останалите, а това означава, че много трудно се изправя на паунтите и през всичките години на сцената ѝ се е налагало да бинтова този пръст до необходимия размер.
"Всеки спектакъл е полет", казва балерината. "Понякога, когато е имало много спектакли, когато ти наистина си уморена, всичко те боли, стоиш някъде зад кулисите и си мислиш: 'Боже мой, ама къде ще ходя?! Та аз нищо не мога да направя!' И зазвучава музиката, ти излизаш на сцената и всичко приключва. Забравяш какво те боли, какво ти се е случило. Забравяш за всичко. Ти си тук, на сцената".