25 шедьовъра на Руския музей, които трябва да познавате

Институцията е основана през 1895 г. с височайши указ на Николай II. Първоначално той заповядва да бъде кръстена "Руски музей на император Александър III".

Основното здание на музея е Михайловският дворец в центъра на Петербург, но обширният музеен комплекс включва и още няколко двореца и здания в града, като Михайловската и Лятната градина.

Първоначално колекцията е съставена от картини, прехвърлени от Ермитажа и Императорската художествена академия, както и от царски резиденции от провинцията. След Революцията от 1917 г. тук постъпват много национализирани предмети на изкуството. Днес в този музей се пазят на 400 000 единици, от древноруски икони до авангард от соцреализма и съвременното изкуство. Ето някои от безценните шедьоври на музея.

Орест Кипренски. Портрет на Евграф Владимирович Давидов, 1809

Кипренски е известен портретист, както и с емблематичната картина на поета Александър Пушкин. Най-известното произведение в Руския музей обаче е портрет на хусар, герой от Отечестваната война срещу Наполеон през 1812 година.

Карл Брюлов. Последният ден на Помпей, 1833

Художникът работи по тази картина около шест години в Италия и отива на разкопки в Помпей. Платното с размери 4.5×6.5 м е изложено в Милано, а след това в Ермитажа. Хората, които в ужас бягат от изригващия Везувий, много впечатляват публиката. Руският музей я получава специално за откриването си през 1897 година.

Иван Айвазовски. Деветата вълна, 1850

Тази картина на мариниста Айвазовски е знакова за всеки руски ученик. Сцената с хора, претърпели корабокрушение, срещу които връхлита още една вълна, художникът е поместил в платно 2х3 м. Тя също идва от Ермитажа в Руския музей през 1897 година.

Иля Репин. Бурлаци на Волга, 1870-1873

Една от най-известните картини на странстващия художник Репин, посветена на тежкия народен бит. Тя отива на междунородната изложба във Виена, а след това е купена от член на императорското семейство.

Василий Верешчагин. На вратата на джамията, 1873

Верещагин е военен, много пътува из Централна Азия и рисува прословутата си "Туркестанска серия". Основна част от нея, включително шедьовърът "Апотеоз на войната", се пази в Третяковската галерия, но "На вратата на джамията" е в Руския музей.

Архип Куинджи. Лунна нощ на Днепър, 1880

Майстор на работата със светлина, Куинджи дълго търси художествено решение за изобразяването на великата река Днепър. Лунната пътека на нощната река има фосфоресциращо сияние. Още в незавършен вид платното е купено от един от великите князе Романови. Специално за нея е устроенa и първата в Русия изложба на една картина.

Виктор Васнецов. Рицар на кръстопът, 1882

Васнецов се занимава с героите на руския фолклор. В Третяковската галерия се пази знаменитото му платно "Богатири", а на тази картина е изобразен печален рицар, който не може да реши накъде да тръгне (надписът на камъка предрича смърт във всички посоки).

Василий Поленов. Христос и грешницата (Кой е безгрешен?), 1888

За тази картина художникът заминава за Палестина и Сирия, където прави много ескизи – портрети, пейзажи, сгради. Картината с размери 3х6 м е купена лично от Александър III и се пази в Ермитажа, а през 1897 г. е предадена на Руския музей.

Василий Суриков. Преходът на Суворов през Алпите през 1799 г. (1899)

Суриков се слави с историческите си платна. Мащабната "Болярка Морозова" украсява залите на Третяковската галерия, а тази 5-метрова картина заема цяла стена в Руския музей. Сюжетът е вдъхновен от историята на Швейцарския поход на руската армия, начело с Александър Суворов.

Иля Репин. Запорожци, 1880-1891

Често тази картина се нарича "Запорожци пишат писмо на турския султан". На нея се вижда шумното и весело военно съсловие на казаците. През 1675 г. турският султан им пише унизително писмо, в което иска от тях да се предадат незабавно. Те обаче му отговарят – при това доста язвително. Картината е закупена от Александър III и идва в Руския музей от Зимния дворец.

Николай Рьорих. Отвъдморски гости, 1902

Рьорих, известен по цял свят с хималайските си пейзажи, рисува и картини с народни сюжети. На това платно са изобразени варяги (викинги), които според легендата са призовани от славянските племена да властват над тях. Картината е закупена от Николай II. Една от авторските ѝ версии се пази и в Третяковската галерия.

Валентин Серов. Потрет на княгина З. Юсупова, 1902

Авторът на известната картина "Момиче с праскови", която се съхранява в Третяковската галерия, е популярен портретист и рисува дори Николай II, както и много придворни. Зинаида Юсупова е една от най-модерните дами на времето си, произхожда от древен княжески род и семейството ѝ е много богато. Картината изисква над 80 сеанса в Юсуповския дворец, а портретът е скандален – мнозина го критикуват за неестествената поза и слаба композиция. Но самият Серов го смята за успешен и много се гордее с това как успява да улови сянката на усмивката на тази светска дама.

Иля Репин. "Тържествено заседание на Държавния съвет на 7 май 1901 г. в деня на стогодишнината от създаването му", 1903

Това монументално платно с размери 4х8,7 м е изпълнено по заповед на Николай II. Художникът работи по него три години и всеки един член на Съвета му позира. Репин има проблеми с ръката, затова му асистират художниците Иван Куликов и Борис Кустодиев.

Михаил Врубел. Шестокрил серафим, 1904

В Третяковската галерия на Врубел е посветена цяла зала, пълна с неговите демони и митични създания. Но и Руският музей може да се похвали с няколко шедьовъра на символиста. Картината може да се счита за илюстрация към стихотворението на Пушкин "Пророк". По време на работата си по тази мрачна картина Врубел е в тежка депресия и страда от халюцинации.

Михаил Нестеров. Свята Русия, 1905

Нестеров посвещава над 20 години от живота си на живопис на религиозна тематика и храмове. Художникът търси ключа към руската душа и на много негови картини свещениците и монасите са изобразени на фона на невзрачния руски пейзаж. Самият Нестеров счита тази картина за връх в религиозната си живопис.

Лев Бакст. Древен ужас (Теrrоr Аntiquus), 1908

Лев Бакст се слави по цял цвят като театрален художник, който работи и с "Руските сезони" на Сергей Дягилев. Освен това той много и успешно работи в жанра на книжната илюстрация. В картината "Древен ужас" Бакст иска да изобрази апокалиптичния мироглед, който е обзел обществото на ХХ век.

Валентин Серов. Портрет на Ида Рубинщайн, 1910

Този портрет е ярък пример на руския ар нуво. Серов рисува скандално известната танцьорка, изпълняваща главната роля в балета "Шехерезада" на "Руските сезони" на Дягилев.

Наталия Гончарова. Велосипедист, 1913

Амазонката на руския авангард дълги години живее в Париж и се увлича по различни направления на живописта, от импресионизъм до фовизъм и кубизъм. "Велосипедист" е една от най-ярките работи на руския футуризъм.

Кузма Петров-Водкин. Майка, 1915

Картините на авангардиста Петров-Водкин са вдъхновени от иконописта, при това отразяват сцени от народния бит. В тази работа има очевидни препратки към Божията майка, както и революционни мотиви.

Нeйтън Алтман. Портрет на Ахматова, 1915

Най-известната руска поетеса на ХХ в. Анна Ахматова казва за този портрет в стил кубизъм: "Сякаш се гледам в огледалото", – и намира много прилики с изображението. Това е един от най-известните нейни портрети.

Казимир Малевич. Суперматизъм, 1915-1916

В Руския музей се съхранява и версия на знаметия "Черният квадрат", но тази работа е квитесенцията на изобретения от Малевич суперматизъм в живописта.

Василий Кандински. Синият гребен, 1917

Тази работа е манифест на "абсолютната живопис" и свободата на художествената мисъл. В музея се пазят над 20 ранни творби на известния абстракционист, създадени още преди да замине за Германия.

Борис Кустодиев. Търговка на чай, 1918

Кустодиев е "певец" на бита на търговците и орнаментирания руския живот, който става популярен в края на XIX началото на ХХ век. Народните празници, масленицата и фестивалите са разпознаваемият му художествен език.

Марк Шагал. Разходката, 1917-1918

Дълбоко символичната картина на Шагал продължава цикъла му от автопортрети с любимата му Бела, в който те се извисяват на родния си дом във Витебск.

Александър Дейнека. Отбраната на Севастопол, 1942

Това е едно от най-известните военни платна на съветската живопис. Монументалната работа (2х4 м) е направена не по канона на соцреализма и без ясна перспектива, а това, което има значение, е символиката на изразителните средства.